Банково счетоводство (лекции)

Банково счетоводство (лекции)

1. Същност, място и роля на отчетната информация при управлението на предприятието

В качеството му на кибернетична система предприятието съчетава в себе си две подсистеми – обект и субект на управление. Между субекта и обекта на управление съществуват връзки, по които непрекъснато се движи, протича информация. Тази информация характеризира състоянието на средствата, процесите и явленията в обекта на управление – предприятието и неговите структурни подразделения, т.е. фиксират се операциите, които възникват в него, както и предизвиканите от тях изменения в неговите средства и в източниците на тези средства. От друга страна, информация протича от субекта към обекта на управлението – под формата на команди за промяна и коригиране поведението на обекта на управление. Съобразно посоката на протичането на информацията в управленския процес, информационните връзки могат да се характеризират като прави и обратни. Когато субектът на управлението подава управленски решения, насочени към запазване на целостта на предприятието като система или за промяна в поведението на неговите подсистеми, той съобразява с отношенията вътре в предприятието, както и с влиянието на външните фактори и условия, при които протича целокупната дейност на предприятието. Въз основа на тези решения предприятието като цяло или структурните му звена организират дейността си така, че тя да протича нормално и ефективно. Управленският процес предполага наличието на обратна информационна връзка, по която протича информация от обекта към субекта на управлението, както и за резултатите от това изпълнение, респ. неизпълнение. Реализирането на правата и на обратната управленска връзка става, чрез протичане на информация между обекта и субекта и обратно. В този смисъл управлението може да се характеризира и разглежда като информационен процес - процес на създаване, обработване, преработване, селекциониране и предаване на информация, насочена към запазване целостта на системата – предприятие, и поддържането му в състояние да изпълнява поставените от предприемача задачи. От съществено значение за формирането, вземането и даването на ефективни управленски решения е реализирането на обратната информационна връзка. Тази връзка се осъществява чрез създаваната в предприятието отчетна информация. Отчетната информация следователно е съвкупност от данни и сведения, създавана в предприятието, с която се характеризират състоянието и промените в средствата му и източниците на тези средства, както и резултатите на целокупната му дейност. Тази информация се създава от една интегрирана информационна система – стопанската отчетност. Стопанската отчетност е съвкупност от способи, средства и алгоритми, чрез които се наблюдават, измерват и регистрират стопанските факти, явления и процеси в предприятието. Тези факти, явления и процеси биват обобщавани, класифицирани и регистрирани с цел анализиране и оценяване на резултатите от дейността на предприятието и на тази основа – прогнозиране на бъдещата му дейност. В своето развитие стопанската отчетност се обособява и проявява в три вида (нар. още клонове): Първо – оперативна (нар. още оперативно-техническа) отчетност; Второ - статистическа отчетност (нар. накратко още статистика), и Трето – счетоводна отчетност (нар. за краткост, макар и с условна точност, още счетоводство). В тези три вида (клонове) на стопанската отчетност се създава отчетната икономическа информация. Оттук тази информация бива оперативна (оперативно-техническа), статистическа и счетоводна.

2. Обща характеристика на банковата дейнос.

Банките са предприятия, които се занимават с банкова дейност и по-конкретно с приемане на влогове, предоставяне на кредит, емитиране на парични средства за обръщение, извършване на посредничество при разплащателни и други финансови операции. Основен предмет на тяхната дейност е финансовото посредничество и бизнеса с пари. Те мобилизират свободните парични средства и ги предоставят на онези, които имат нужда от тях, търгуват с финансовите капитали на страната като при нужда ползват и предоставят такива от и към чужбина. По този начин те позволяват да се раздвижват и оползотворяват спестяванията на населението, да се преодоляват затрудненията, произтичащи от несъответствието в движението на стоките и парите,

да се уреждат навреме и без загуби сметните отношения между предприятията в страната и чужбина, да се опазват паричните средства, да се спазват изискванията на закона за паричното обръщение да се предпази страната от проявите на неоправдани инфлационни тенденции. Чрез всичко това банките допринасят за по-пълно и рационално мобилизиране и използване на финансовите ресурси за непрекъснатото и ритмично осъществяване на възпроизводствения процес и повишаване на негавата ефективност. Голямо е тяхното значение в осъществяване на международните финансови и валутни връзки и взаимоотношения, играещи важна роля в изграждането и развитието на материално-техническа база на обществото и снабдяването му с необходимите стокови фондове. Те са могъщ фактор в осъществяването на финансовата политика на страната. Съобразно с това банките се причисляват към групата на финансовите институти, в които заемат съществено място и проявяват подчертано положително въздействие и значение. В Закона за банките и кредитното дело банките се определят като юридическо лице, учредено като акционерно дружество или кооперация, което е получило разрешение да извършва влогови, кредитни и други банкови сделки. (чл. 1). Потребностите на живота, проявени в различните ета-

пи на историческото развитие, са наложили банките да се специализират в извършването на определени банкови операции. Така се е стигнало до изграждането на различни видове банки. Сред тях особено значение имат емисионните и търговските банки. Първите са специализирани финансови институти, основното предназначение на които е да емитират парични знаци и да регулират количеството им в обръщение, да определят курсовете на благородните метали и на чуждестранната валута и да упражняват контрол върху дейността на другите банки. Това дава основание на някои автори да ги определят като банки на банките. У нас тези функции се изпълняват от Българската народна банка (БНБ). Създадена преди повече от столетие, тя преминава през различни етапи на развитие, за да се изгради като мощен централен банков институт. Като емисионна банка и централен банков институт на страната, БНБ има за основна задача да поддържа вътрешната и външната стабилност на националната парична единица. В това си качество, тя разработва и провежда националната парична и кредитна политика и съдейства за създаването и поддържането на ефективни платежни механизми. Тя има изключително право да емитира банкноти в страната, с оглед поддържане стабилността на банковата система (чл. 1 и 2 на Закона на БНБ). БНБ е официален депозитар на държавните парични средства (чл. 45). Като такава тя организира и осъществява касовото изпълнение на държавния бюджет, издава и управлява ценни книжа на държавата или гарантирани от нея, предоставя временни кредити и пр. Търговските банки обслужват финансово предприятията, организациите и лицата, които се занимават със стопанска дейност. Това те правят като спазват напълно принципите и изискванията на търговската сметка, защитавайки максимално интересите на своите вложители и клиенти. Според Наредбата за плащанията, за съхраняване на пари и извършване на плащания по безналичен начин могат да се откриват следните видове сметки: - разплащателни (текущи) сметки: средства на виждане, всеки момент клиентът може да тегли пари в брой; - депозитни сметки: лихвени сметки с определен срок и условия; - текущи бюджетни сметки: сметки за съхраняване на средствата на разпоредителите с бюджетни средства (Министерство на фин. и др. министерства) - първокласни разпределители на бюджетни средства, а второкласни разпоредители – общините и кметствата; - спестовни (ДСК и ТБ работят с тях): безсрочни влогове и детските влогове; - набирателни и особени сметки: откриват се само на поделения, които не са самостоятелни и се намират в друго населено място. Лихвената сметка е особена – подобна на набирателната, но от нея може да се извършват плащания (за изплащане на заплати, наем, материали); - акредитивни сметки: за разплащане на клиента с трето лице, което има право да получи тези средства при изпълнение на определени условия; - ликвидационни сметки: за съхраняване на средствата на лица, обявени в ликвидация, с решение на съда. В банките се извършват главно три вида операции: 1. операции по привличане на свободните парични средства; 2. операции по насочването и оползотворяването на привлечените парични средства; 3. Операции по оказване на различни видове финансови услуги на предприятия, организации и лица. Чрез първите операции Банката си осигурява необходимите средства за провеждане на своята дейност. Те са резултат от разкриването и използването на различни източници на парични средства. Съобразно това в литературата и практиката тези операции се наричат пасивни банкови операции. Привлечените средства могат да бъдат собствени или привлечен капитал. В банките преобладава привлечения капитал. Така те реализират на практика предимствата на т.нар. финансов ливъридж, т.е. получават доход чрез оползотворяване на чуждите средства. Втората група операции е известна под наименованието активни банкови операции, тъй като чрез тях се проявява способността на банката да оползотвори по такъв начин привлечените парични средства, че да получи максимален икономически ефект при минимални разходи и риск. Те свидетелстват за нейната активност и дееспособност. Както се посочи по-горе, предмет на третата група операции е посредничеството на банката при осъществяване на различни финансови операции. При тях банката не влага собствени средства, а оказва услуги, за които получава определено възнаграждение, наречено комисионна. Ето защо тези операции се наричат комисионни банкови операции. Те имат най-различен характер. Преобладават услугите по извършване на различни видове плащания в страната и с чужбина, по приемането, пазенето и покупко-продажбата на различни видове ценности, по даването на определена информация и др. От само себе си се разбира, че съществува определена връзка и зависимост между отделните видове банкови операции. Банките не могат да предоставят повече средства отколкото са получили. За това обемът на активните операции е в пряка зависимост от размера на пасивните операции. Извън тази най-обща връзка и зависимост, съществуват и други по-конкретни, обусловени от необходимостта да се гарантира съществуването на банките и да се постига максимална ефективност от дейността им. В тази насока има особено значение поддържането на т.нар. ликвидност на банките, т.е. на способността им винаги да разполагат с определени активи, позволяващи им да посрещат или погасяват текущите си плащания и задължения. Това налага банката да разполага с минимален размер собствен капитал и да съществува определена съразмерност между размера и сроковете на привлечените средства и начините за оползотворяването им.

3. Структура на номера на банковия клон и банковата сметк.

3.1 Структура на кодовете, идентифициращи банките и банковите клонове

БНБ има монополното право да дава номера на банковия код за дадена банка след издаването на лиценз за извършване на банкови сделки. Банките и банковите клонове не могат да променят присвоените им кодове. По този код БИСЕРА разпознава по недвусмислен начин участниците в платежния процес. Структурата се състои от 8 раздела (байта): хххх – идентификатор на банката, получила лиценз. Следващите три ххх-а – идентификатор на банковия клон (от БНБ). Последният 8 х – контролно число.

Хххх ххх х

1111 222 3

1. Идентификатор на банката

2. Номер на банковия клон

3. Контролна цифра

Пример: 4212 201 6

Идентификатор на банката „ София „ - АД

Номер на банковия клон на ТБ „София „ – АД в село Калотино

Контролна цифра

3.2 Структура на банкова сметка

Структура на банкова сметка: всеки клиент има номер, даден от администратор в банката.

Х - Х - ХХХХХХ - Х - Х

Вид Вид Клиентски Пореден Контролно

сметка валута номер номер число

1 байт (х) – вид сметка – 1 - разплащателна сметка;

2 - депозитна сметка;

3 - бюджетна сметка;

4 - спестовна сметка;

5 - набирателна ;

6 - акредитивна сметка

7 - ликвидационна сметка.

2 байт (х) – вид валута 0 – лева, 1 – USD, 4 – EUR и т.н.

6 разреда – хххххх – номер на банковия клиент

х - пореден номер на този вид сметка на този клиент

х - контролно число

х-х-хххххх-х-х: 110007011х

Забележка: Освен банкови сметки има и счетоводни сметки. С банкови сметки пътуват всички преводи по БИСЕРА, а чрез счетоводните сметки (изградени по Националния сметкоплан) по тях стават вътрешнобанковите записвания. Банкова сметка на наш клиент 1-0-ххх701-1-х

Счетоводна сметка – ХХХХ ХХХХХХ Х Х

1713 000701 1 Х

Сч.с/ка по нац. (клиентски №) (партида) (контролно число) сметкоплан в лв. а във валута 1814

4. Характеристика на банковото счетоводство.

Като начало ще разгледаме с какво точно се занимава банката. Основният върпрос, който следва да си зададем е: Имаме ли ясна представа за естеството на банковото дело като търговска дейност? Счетоводството на банките се характеризира с някои особености, обусловени от спецификата на извършваната от тях дейност. Това е пряка последица от факта, че банката не притежава повечето от парите, които използва в своята дейност. Например, когато търговско предприятие купува стоки за материални запаси, необходимото двустранно записване на сделката е: Дт запаси /Кт – каса. Запасите фигурират в баланса като актив, докато не бъдат продадени, при което кредитното записване намалява салдото на касата( която също е актив ). Обърнете внимание, че крайният резултат е един и същ, дори стоките да са закупени на кредит. Когато обаче банката приема депозит (почти равносилно на покупката на материални запаси), записванията са Дт Каса/ Кт Сметка на клиент. В този случай паричните наличности се увеличават, но сметката на клиента фигурира в баланса като пасив, до момента, в който депозитът не бъде изтеглен, когато се прави обратното записване. Продажбата на стоки и отпускането на заем също могат да бъдат разгледани като равносилни едно на друго действия. Когато закупената стока по-горе бъде продадена, записванията в баланса са: Дт Каса/ Кт Запаси. Материалните запаси сега са отписани от баланса за сметка на стойността на паричните наличности, които се увеличават за разлика от случая на купуване на запасите. Да сравним това с отпускането на заем, равен на депозираната сума: Дт Сметката на заема/ Кт Каса. Тук налице са три различия от обичайната търговска дейност: 1. Крайното салдо на касата е същото, като преди получаване на депозита; 2. Създаден е нов актив, който ще остане в баланса, докато бъде изплатен от заемополучателя; 3. Банката не е реализирала печалба от сделката до този момент. Така банката има балансови активи и пасиви, които нямат пряк еквивалент с други видове търговски организации. Освен това, движенията на касовите наличности са точно обратното на това, което бихме очаквали при „еквивалентни“ сделки на търговско предприятие. Третата точка по горе подсказва от какъв характер е разликата между банката и търговското предприятие, когато се отчитат приходите и разходите. Както ви е известно, когато се продават стоки, тяхната себестойност се прехвърля от баланса в ОПР. Тази сума се приспада от приходите от продажбите, за да се получи брутната печалба. Обърнете внимание, че докато стоките не бъдат продадени, тяхната стойност остава в баланса и не засяга печалбата. Да съпоставим това с банковото дело. Себестойността на продадената продукция е плащаната по депозитите лихва, който разход се извършва независимо дали средствата са отпуснати като заем или не. Така себестойността на продажбата на банката се начислява непрекъснато и не е пряко свързана с конкретна „продажба“ по начина, по който това трябва да стане при търговията със стоки. Освен това, не може да се води по баланс, за да се съпостави с продажбите в съотвествие с принципа на съпоставимостта. По същия начин, тъй като приходът за банката произтича най-вече от лихвите по кредитите, той също се начислява непрекъснато във времето. Следователно, в банковите операции не съществува „момент на продажбата“. По-скоро съществува момент на договаряне, в който започва да тече приходът от отпуснатия кредит. Постоянно съществуващите разходи създават мотивация за ръководството на банката да осигури инвестирането по подходящ начин на „свободните“ средства. Това е необходимо, за да може в най-лошия случай да се покрият разходите по тях и да не се влоши общата рентабилност на банката. В банките своевременното отразяване на извършваните операции е задължително условие за пълноценно и авторитетно изпълнение на поетите ангажименти. Поради това тяхното счетоводство се характеризира с изключителна акуратност – операциите се отразяват и обработват веднага в счетоводството и то е в състояние да дава всеки момент изчерпателна информация за състоянието на отразяваните и наблюдавани обекти. Това се постига чрез създаването на специална организация и технология на счетоводството, осигуряваща ежедневна завършеност на създаваната счетоводна информация. Банките работят с голям брой вложители и клиенти и то по най-различни поводи. Това налага в тях да е изгрдена широка система на аналитичност, позволяваща най-точно, своевременно и диференцирано отчитане на съществуващите парично-сметни взаимоотношения. В тях се водят стотици и хиляди аналитични сметки, по които всеки ден се извършват многобройни записвания. По този начин банките работят с много числени данни, състоянието и движението на които следва да се следи и контролира системно и текущо. Оттук произтича необходимостта в счетоводството на банките широко да се прилагат постиженията на научно-техническия прогрес – да се механизират и автоматизират отчетно-изчислителните работи и процеси. Постигането на тази цел се улеснява от факта , че в повечето случаи в банките се работи с количествено-стойностни величини и е малък обхватът на използваните натурални измерители. Необходимо е да се прилага и по-голяма специализация в счетоводния труд. Много от извършваните в банката операции имат еднороден и системно повтарящ се характер. Това позволява да се прилага широко системата на унификация и стандартизация на използваните документи, както и да се определя предварително редът за предвижване и обработване на съдържащата се в тях информация, т.е. да се внедрят широко стандартите. Въвеждането на международните счетоводни стандарти в счетоводното отчитане на банковите операции се налага и от асоциирането на България към международните финансови институти - Международния валутен фонд, Световната банка и институциите към нея. Съобразявайки се с тази обективна потребност, управителният съвет на БНБ е приел и предложил за внедряване редица банкови счетоводни стандарти (БУС), имащи за цел да обвържат информационните процеси в дейността на банката, да създадат еднократно въвеждане на информацията по всяка банкова операция, да постигнат бързо и точно класифициране и насочване към счетоводните сметки и регистри при оперативните контроли и да автоматизират обхващането на операциите в дневната ведомост, респ. в главната книга на банката. Банковият счетоводен баланс по своята икономическа същност дава най-синтезиран израз на капитала (по форма и произход) и на имуществените форми, в които той е инвестиран. Той също се състои от раздели, групи и статии, наименованието на които по принцип съответства на наименованията, възприети в баланса на другите предприятия. По-друго е само наименованието и по точно подреждането на разделите. В банките преобладаващо значение има привлеченият капитал. Съобразно това в раздел „А“ на пасива на банковия баланс се посочва сумата на привлечения, а не на собствения капитал. Величината и структурата на последния се показва в раздел „Г“ на пасива. Аналогични промени са направени в наименованието на разделите „А“ и „Б“ на актива. Повечето от средствата на банката се влагат във финансови активи, умелото използване на които е основна цел и задача на всяка банка. Относителното тегло на средствата, вложени в нефинансови активи е незначително, и не оказва съществено влияние върху ефективността на дейността на банката. Съобразно това в раздел „А“ на актива на баланса се посочват финансовите активи, а в раздел „Б“ – нефинансовите. Тези промени позволяват да се увеличи познавателната роля на баланса. Той става източник на ценна информация, въз основа на която може да се проучва дейността на банката, да се откриват интересни тенденции и закономерности, да се установява действието на различни положително или отрицателно действащи фактори, да се правят изводи и предлагат решения за повишаване на ефективността от нейната дейност. Особено ценен става балансът за оценяване на финансовото състояние на банката и за определяне на ефективността от използването на предоставените й средства. Не е за подценяване неговото значение и за установяване способността на банката да изпълнява срочно своите финансови задължения, да поддържа стабилна ликвидност и платежоспособност, да спазва установената финансова, кредитна и платежна дисциплина. Въз основа на данните, които се съдържат в баланса, се изчисляват редица важни показатели за дейността на банката – капиталова и финансова структура, финансова устойчивост, ликвидност, платежоспособност, рентабилност, укоряване на обръщаемостта на средствата и пр. Така балансът на банката става източник на информация за вземане на икономически обосновани управленски решения и за системно увеличаване на ефективността от банковата дейност.

5. Отчитане на пасивните банкови операции.

Собственият капитал обхваща стойността на вложените активи при учредяване на банката както и капиталовите запаси (резерви), законовите и допълнителните резерви (провизии) и неразпределената печалба, които се набират при функционирането на банката и се използват главно за разширяване на дейността й. Търговските банки у нас се учредяват като акционерни дружества или кооперации. Затова първоначално вложените в тях активи се изразяват в акции или дялове на акционерите или кооператорите. Номиналната стойност на акциите (дяловете) изразява основния капитал на банката. Той се показва в пълен размер, независимо от това дали е изцяло или частично внесен (платен). Този размер съответства на сумата, с която основният капитал е регистриран в съдебния регистър. Увеличение на основния капитал на банката не се допуска, ако записаната до увеличението сума не е действително внесена. Собственият капитал има съществено значение за гарантиране на поверените и вложените от кредиторите и клиентите на банката парични средства и други ценности. Затова банката по всяко време трябва да разполага със собствен капитал, чийто минимален размер, структура и съотношение с балансовите активи и пасиви се определят от централната банка, съобразно кръга на извършваните банкови сделки. В повечето случаи банките се образуват на акционерен принцип като обявяват и разпределят собствения си капитал на акции. При записване на акционерите, минималният размер на номиналната стойност на акциите, който трябва да бъде внесен, е не по-малко от 25 на сто. Ефективно внесените суми по записаните акции съставляват платения (внесения) капитал на банката. Могат да се правят парични и непарични (апортни) вноски в капитала. Паричните вноски се извършват по открита от учредителите сметка в действаща банка с посочване на вносителите. Непаричните вноски се осъществяват по специален ред, установен в търговския закон, като имуществото, което се внася, задължително се оценява от три вещи лица, назначени от съда, пред който ще се извърши регистрацията на банката. Акциите, издадени от банката, се регистрират в книгата на акционерите, където се отбелязват името и адреса на притежателя, вида, номиналната или емисионна стойност, броя и номерата на акциите.

5.1 Отчитане на основния капитал.

Основният капитал на банките се отчита чрез сметки от подгрупи 101 основен капитал. Това са сметки 1011 основен капитал – поискан и внесен; 1012 основен капитал – поискан, но невнесен и 1013 основен капитал – непоискан. Сметка 1011 основен капитал – поискан и внесен се използва за отчитане на наличния (внесения) основен капитал на банката. Сметката е безлихвена и се води само в левове. При набиране на капитала тя се кредитира и се дебитират различни сметки в зависимост от вида на вложените от учредителите активи. Когато те са във вид на парични вноски, се дебитират сметки от подгрупите: 171 разплащателни сметки в левове; 501 каса в левове; 503 разплащателни сметки в левове. Чрез сметка 1012 основен капитал – поискан, но невнесен се отчита капитала, разпределен между акционерите (кооператорите), поискан и записан, но все още неплатен от тях. Капиталът се счита за поискан, когато акционерите са заявили, че ще закупят акции по силата на открита подписка. Подписката се изпълнява по реда, определен от устава на банката. Акционерите се задължават в определен срок да направят вноски, покриващи пълната стойност на записаните акции. Ако срещу подписаните акции се прави непарична вноска, срокът за издължаването й се уговаря между отделния акционер и банката. Записването на акции става с двустранен протокол, подписан от представител на учредителите и записващия акции. Протоколът съдържа: данни за лицето, записващо акции; броя, вида, номиналната или емисионната стойност на записаните акции; вида и описание на непаричната вноска, ако се прави такава; последици от невнасяне или забавяне на вноските. Неплатените вноски по поискания и записан, но неплатен, капитал за банката представляват вземания от акционерите. Затова те се отчитат чрез сметка от група 426 вземания за записани дялови вноски. По-конкретно се използва сметка 4261 Поискан, но неплатен капитал, която се дебитира с размера на вземанията по записания капитал и се кредитира сметка 1012 Основен капитал – поискан, но невнесен. При плащане на поискания капитал се съставя обратна счетоводна статия. Заедно с това за постъпилите записани дялови вноски се дебитират сметки за активи, в зависимост от вида на вноската (сметки от подгрупи 171 Разплащателни сметки в левове; 501 Каса в левове, от групи 20 Материални дълготрайни активи и 21 Нематериални дълготрайни активи и др.) и се кредитира сметка 1011 Основен капитал – поискан и внесен.

5.2 Отчитане на допълнителния (запасния) капитал.

Обикновено в устава на банките се определят основните изисквания и реда, по който се събира и използва допълнителния капитал. По смисъла на международните и националите счетоводни стандарти, той е предназначен главно за осигуряване на допълнителни източници за разширяване на дейността, но може да се използва и за покриване на загубите. За настоящия статут на допълнителния (запасния) капитал на банките у нас е характерно, че в основната си част той се състои от капиталови резерви, които се образуват по силата на нормативни актове (Закон за БНБ, чл. 8 ал. 1 и Закона за банките и кредитното дело, чл. 22). Към него се набират и някои специфични (целеви) резерви, например за развитие на дейността, за техническо преоборудване, за провеждане на специална пазарна политика, за социални, квалификационни и други мероприятия. За отчитането на допълнителния (запасния) капитал в счетоводството на банките са предвидени отделни пасивни счетоводни Сметки към едноименната подгрупа 102 Допълнителен (запасен) капитал. Отчитането се осъществява по състав и предназначение на допълнителния капитал (видове резерви) и по видове валути. Общите капиталови резерви в левове и във валута за увеличаване на основния капитал и покриване на загуби се отчитат съответно по сметка 1021 Резервен фонд в левове и сметка 1022 Резервен фонд във валута. Сметките се водят във всички банки. По сметка 1022 Резервен фонд във валута се извършва преоценка по централния курс на съответната валута, котирана от БНБ. Към нея се води аналитично отчитане по видове валута. Резервните фондове се набират главно от печалбата след облагане. За тази цел сметките, по които те се отчитат, се кредитират срещу дебитиране на сметка 1220 Неразпределена печалба от минали години. Специфичните (целевите) резерви се образуват по решение на ръководните органи на банката. Средствата по тях се набират главно за сметка на печалбата след облагане. Могат да бъдат в левове и във валута. За разлика от резервния фонд, който е свързан с общата дейност на банката, специфичните резерви имат дефинирано в устава целево предназначение. Използват се за финансиране на определени дейности и проекти, както и за решаване на конкретни задачи. За тази цел като съставни елементи на допълнителния (запасния) капитал на банката, специфичните резерви могат да бъдат аранжирани като: рискови фондове, фондове за маркетингови проучвания, социални фондове и други. Отчитането на специфичните резерви се осъществява чрез сметка 1023 Специфични резерви, свързани с дружествения капитал в левове, и сметка 1024 Специфични резерви, свързани с дружествения капитал във валута. Към тях може да се организира аналитично отчитане по видове резерви.

5.3 Отчитане на резервите (провизиите).

Банката създава резерви съгласно закон или решение на колективния орган за управлението й. С резервите се цели да се даде на банката и нейните кредитори допълнителна защитна мярка срещу евентуални загуби. В повечето случаи те се набират от печалбата след облагане. Заедно с това могат да се създадат и резерви за сметка на средства, които националното данъчно законодателство освобождава от облагане. Такива а законовите резерви (провизии) за покриване на безнадеждни и ъмнителни вземания и за преоценка на валутни ценности. Банките образуват тези езерви за сметка на печалбата реди облагане. Резервите се отчитат чрез сметки от подгрупи 111 Законови резерви (провизии) и 112 Допълнителни резерви (провизии). В първата подгрупа се отчитат резервите (провизиите), образувани въз основа на закона, с цел да се гарантира печалбата и капиталът на банката при невъзвръщаемост на вземания или преоценка на валутни ценности. Чрез сметка 1111 Провизии по несъбираеми и трудносъбираеми кредити и други вземания във валута се отчитат само резервите (провизиите) за покриване на несъбираеми (безнадеждни) и трудносъбираеми (съмнителни) вземания от кредитополучатели и други длъжници на банката. Несъбираеми са вземанията, които са неудовлетворени от длъжниците поради изпадането им в трайна неплатежоспособност и обявяването им в ликвидаця. Класификацията на вземанията като несъбираеми и трудносъбираеми, както и размерът на необходимите резерви (провизии) са определени в специална наредба на БНБ. Срещу едно вземане може да се образува провизия с размер най-много равен на сумата на самото вземане. Допълнителните резерви (провизии), които се образуват по решение на ръководните органи, се набират в левове и валута. Отчитат се чрез сметка 1121 Допълнителни резерви в левове и сметка 1122 Допълнителни резерви във валута. Средствата за попълване на резервите се заделят от печалбата на банката след облагането й с дължимите данъци. За тази цел се дебитират сметките за отчитане на печалбата (сметка 1220 Неразпределени печалби от минали години, сметка 1230 Печалби и загуби от текущата година) и се кредитира съответната сметка за допълнителните резерви. Допълнителните резерви се използват основно за покриване на загуби и извършване на някои плащания, които по принцип се признават, за сметка на печалбата след облагане. Освен това те могат да се трансформират в основен или допълнителен капитал. Също така възможно е като допълнителни провизии да се използват за покриване на отписани несъбрани вземания или на загуби от преоценка и ликвидация на имуществата.

5.4 Характеристика и отчитане на привлечените средства.

Освен собствени, банката използва и чужди (привлечени) средства. Те изразяват съществуващи задължения на банката, възникнали във връзка с привличането им, и по смисъла на международните и националните счетоводни стандарти представляват нейните пасиви. Привлечените средства в банката се изразяват главно във вид на депозити. В общ план те се разделят на срочни (спестовни) депозити и депозити на виждане. Последните представляват основно привлечените средства по разплащателни, текущи и други специални сметки на клиентите на банката. На практика в привлечените капитали на банките у нас са включени и получените заеми. За счетоводни цели привлечените средства са разпределени според титулярите, вида на валутата и предназначението им. Титулярите (вложителите) на средствата се разделят най-общо на две групи: първата – банки и други финансови институции (финансово-брокерски къщи, инвестиционни фондове, застрахователно-осигурителни организации, пенсионни фондове и др.), и втората – нефинансови институции и други клиенти (предприятия, граждани и домакинства, граждански сдружения, политически партии и обществени организации, фондации и т.н.) Според вида на валутата съществуват привлечени средства в лева и привлечени средства в чуждестранна валута. В зависимост от конкретното предназначение и режима на получаване и използване те са приети срочни депозити, привлечени средства по разплащателни, набирателни (текущи) и специални (спестовни) сметки, и получени заеми.

5.4.1 Отчитане на приетите срочни депозити.

Срочните депозити са привлечени парични средства в банката с предварително фиксиран срок. Лицето, което влага парични средства е депозант, а банката – депозитар. Срокът на депозита се договаря между двете страни. В договора се отбелязва още размерът на лихвения процент, по който банката начислява изплаща лихва в полза на депозанта. Последният получава договорената лихва за срочен депозит само, ако сумата по депозита престои в банката през целия период на договорения срок. Привлечените средства по срочни депозити са систематизирани за счетоводни цели в две основни групи, според това дали са в левове или валута. Това са подгрупите 161 Приети срочни депозити в левове и 162 Приети срочни депозити във валута. В тях са включени счетоводни сметки, чрез които депозитите се отделят според вида на вложителя депозант. Депозантите са банки, други финансови институции, предприятия, граждани и домакинства, бюджетът и други клиенти. При внасяне на парични суми на депозит в банката се дебитират различни сметки в зависимост от начина на постъпление и сметката на депозанта (например сметки от подгрупите 501 Каса в левове, 502 Каса във валута, 171 Разплащателни сметки в левове, 181 Разплащателни сметки във валута, 503 Разплащателни сметки в левове, 504 Разплащателни сметки във валута, 741 Бюджетни приходи, 744 Извънбюджетни приходи и т.н.), и се кредитират сметки от подгрупи 161 Приети срочни депозити в левове и 162 Приети срочни депо-

зити във валута. За връщане на приети депозити се правят обратни счетоводни записвания.

5.4.2 Отчитане на привлечените средства по разплащателни и други сметки.

Голяма част от привлечените средства в банката се съхраняват и отчитат по разплащателни сметки като пари, платими на виждане без срок за предизвестие от клиентите (титулярите) на средствата. За целта на клиентите са открити отделни разплащателни сметки, които са систематизирани в две подгрупи, според вида на валутата. За отчитане на паричните средства в национална валута е предвидена подгрупа 171 Разплащателни сметки в левове, а за тези в чуждестранна валута - подгрупа 181 Привлечени средства във валута. В счетоводството на търговските банки по-важно значение имат счетоводните записвания във връзка с отчитане привлечените средства на банкови и други финансови институции и на предприятията. С привлечените средства се кредитира съответно: сметка 1711 Разплащателни сметки на банки в левове, 1712 Разплащателни сметки на други финансови институции в левове, сметка 1713 Разплащателни сметки на търговски предприятия в левове, сметка 1811 Разплащателни сметки на местни банки във валута, сметка 1812 Разплащателни сметки на чуждестранни банки във валута,сметка 1813 Разплащателни сметки на други финансови институции във валута, сметка 1814 Разплащателни сметки на търговски предприятия във валута и се дебитират различни счетоводни сметки според начина на постъпленията. Така например, когато сумите се внасят в брой, се дебитират съответно сметка 5011 Каса или 5021 Каса във валута. При безкасови постъпления могат да се дебитират сметки от подгрупите 171 Разплащателни сметки в левове, 181 Разплащателни сметки във валута, 173 Привлечени средства по специални сметки в левове. При отпускане на заеми и прехвърлянето им по разплащателни сметки се дебитират сметки от групите 53 Предоставени краткосрочни заеми на предприятия, 54 Предоставени заеми на граждани и 55 Предоставени заеми на банки и на бюджета. За изплатените на клиентите лихви и други такси и комисионни по разплащателните им сметки, се дебитират сметки от подгрупите 621 Разходи за лихви или сметка 629 Други финансови разходи и се кредитира съответната разплащателна сметка. За получени от клиентите лихви по кредити или такси и санкции се дебитират техните разплащателни сметки и се кредитират съответни сметки от подгрупите 721 Приходи от лихви и 729 Други финансови приходи. Разплащателните сметки на клиентите се дебитират във връзка с безкасовите вноски, които те правят в бюджета за дължими данъци, такси, осигурителни вноски, други плащания към бюджета. Тогава се кредитират сметки от подгрупите 741 Бюджетни приходи, 742 Бюджетни приходи за разпределение. Възможни са и други счетоводни записвания във връзка с отчитането на привлечените средства по разплащателни сметки. Обикновено сумите по влогове се удържат от трудовото възнаграждение на спестителите като се събират от дадени сметки и се превеждат по безкасов начин. В такива случаи, въз основа на представените от предприятието платежно нареждане и списък на вложителите, се дебитират сметки от подгрупите 171 Разплащателни сметки в левове в левове и се кредитира сметка 1732 Спестовни влогове на граждани и домакинства в левове с аналитична сметка „Безкасови заверения по влогове“. Аналитичната сметка за безкасови заверения по влогове има временен характер. Тя се открива (по технически съображения) в случаите, когато се получават вноски на голям брой вложители и технически не е възможно веднага общата сума да се разпредели по отделните сметки на титулярите. След като (въз основа на приложения списък на вложителите) се извърши разпределение на сумите, общата аналитична сметка за безкасови заверения по влоговете се приключва. Тогава тя се дебитира срещу кредитиране на аналитичните сметки на отделните спестители.

5.4.3 Отчитане на привлечените средства под формата на получени заеми и съучастия.

Значителен обем от ресурсите на банката се формират за сметка на получени заеми и други дългове. Те представляват привлечени средства под формата на краткосрочни, дългосрочни, облигационни и други заеми и съучастия от местни и чуждестранни банки, финансови институции и други търговци в левове и чуждестранна валута. Към тях спадат още получените заеми от бюджета, получените финансови и други дългосрочни кредити от държавата по междуправителствени спогодби и получените средства на държавни фондове. Като обща съвкупност от привлечени средства, те се обхващат и отразяват в група 15 Получени заеми. В рамките на тази група, чрез подгрупи и синтетични сметки, средствата се разпределят и систематизират като отчетни обекти според вида на източника и лицата, от които са получени. От така разпределените привлечени средства за банката най-важно значение имат получените краткосрочни и дългосрочни заеми от местни и чуждестранни банки и други финансови институции в левове и във валута. Счетоводна информация за тях се създава чрез сметка 1511 Получени краткосрочни заеми от местни банки и други финансови институции в левове, сметка 1512 Получени краткосрочни заеми о местни банки и други финансови институции във валута, сметка 1513 Получени краткосрочни заеми от чуждестранни банки и други финансови институции, сметка 1521 получени дългосрочни заеми от местни банки и други финансови институции в левове, сметка 1522 Получени дългосрочни заеми от местни банки и други финансови институции във валута, сметка 1523 Получени дългосрочни заеми от чуждестранни банки и други финансови институции. Към сметките може да се организира и води аналитично отчитане по отделни кредитодатели и по видове чуждестранна валута. Сметките за отчитане на получените заеми са пасивни. При получаването на заемите те се кредитират срещу дебитиране на сметки от подгрупи 503 Разплащателни сметки в левове и 504 Разплащателни сметки във валута. За отчитане погасяването на заемите се съставят обратни счетоводни статии. За получените заеми банката начислява и изплаща лихва в полза на кредитодателя. Лихвата може да се капитализира като се прибави към дълга по заема и се изплаща заедно с погасителната вноска по главницата. Тогава за начисляване на лихвата се дебитира сметка от подгрупа 621 Разходи за лихви и се кредитира сметка за получените заеми. Изплащането се отчита по общия ред на погасяване на заемите. В случаите, когато лихвата не се капитализира, тя се начислява и изплаща директно, за което се съставя счетоводна статия като се дебитира сметка от подгрупа 621 Разходи за лихви и се кредитират сметки от подгрупи 503 Разплащателни сметки в левове или 504 Разплащателни сметки във валута. Понякога банката може да осъществява и съвместни дейности на договорна основа с т.нар. граждански дружества. Последните са съвместни предприятия, които не са юридически лица, нямат имуществена обособеност и не водят отчетност. Обикновено някой от участниците представлява и отчита приходите от съвместната дейност. Когато с тази задача е натоварена банката, тя отчита приходите на съвместно предприятие в своето счетоводство като временно привлечени средства, получени от съучастия. За целта се използва пасивната счетоводна сметка 1540 Получени съучастия. По нея се отчитат само сумите, получени от останалите съучастници. Своите съучастия банката отчита като част от капитала без да го отразява по тази сметка. За отчитане на получените суми от съучастия се дебитират сметки от подгрупите 171 Разплащателни сметки в левове, 501 Каса в левове и 503 Разплащателни сметки в левове и се кредитира сметка 1540 Получени съучастия. По нея се отчитат само сумите, получени от останалите съучастници. Своите съучастия банката отчита като част от капитала без да го отразява по тази сметка.

6. Отчитане на предоставените краткосрочни заем.

6.1. Характеристика и организация на кредита като обект на отчитане

Банковият кредит (заем) е технико-организационна форма за осъществяване на АКТИВНИ БАНКОВИ ОПЕРАЦИИ (сделки), чрез които се разпределят, предоставят и използват свободните капитали на банките. Принципното изискване за срочна възвръщаемост и лихвеност на кредита определя значението му на парично вземане от известни лица (кредитополучатели) в размер на представената сума плюс полагаемата се лихва. Това го характеризира като конкретен вид актив (финансов ресурс) на банката, от който тя извлича икономическа изгода (приход) под формата на лихва. Същността и значението на кредита като финансов актив предопределя принципно методологията за неговото обхващане и отчитане като обект на счетоводната отчетност чрез активни счетоводни сметки и периодичното му посочване (в счетоводния баланс) в активите на банката.

6.2 Отчитане на предоставените заеми на граждани

Краткосрочните заеми, които банките предоставят на гражданите, са обособени в две основни групи: заеми на граждани за текущо потребление (текущи нужди) и заеми на граждани за текущи стопански нужди (за развитие на личните стопанства). Чрез кредитите от първата група се предоставят парични средства на гражданите за плащане на стоки и услуги за лично потребление. Заемите на гражданите за текущи стопански нужди могат да се използват за преустройство, ремонт и ново строителство на стопански сгради; за покупка на разсад, торове, фураж, семена; за покупка на животни и селскостопански инвентар. Съобразно възприетата систематизация на заемите на гражданите, в сметкоплана на банките са предвидени две подгрупи от сметки за тяхното отчитане. Това са подгрупите 541 Предоставени заеми на граждани за текущо потребление и сметка 542 Предоставени заеми на граждани за текущи стопански нужди. В зависимост от вида на валутата (национална или чуждестранна), в която са предоставени средствата по заемите, в подгрупите са включени по две синтетични сметки. В първа подгрупа това с: сметка 5411 Предоставени заеми на граждани за текущо потребление в левове и сметка 5413 Предоставени заеми за текущо потреблени3 във валута, а във втората – сметка 5421 Предоставени заеми на граждани за текущи стопанки нужди в левове и сметка 5422 Предоставени заеми на граждани за текущи стопанки нужди във валута. Към сметките може да се организира аналитично отчитане по видове заеми, по заемополучатели и по видове валута. При предоставяне на заемите сметките се дебитират срещу кредитиране на сметки от подгрупите 501 Каса в левове, 502 Каса във валута, 171 Разплащателни сметки в левове, 173 Привлечени средства по специални сметки в левове, 181 Разплащателни сметки във валута,183 Привлечени средства по специални сметки във валута, 503 Разплащателни сметки в левове, 504 Разплащателни сметки във валута. За издължаване на заемите се съставят обратни счетоводни записвания. При получаване в банката на безналични погасителни вноски от предприятията на длъжника по заеми, се допуска временно общата сума на вноските да бъде заделена по една специална сметка за безкасови плащания по заеми на граждани. Това може да бъде отделна синтетична сметка или обща аналитична смета към сметка 4594 Разни разчети с клиенти. Тя ще се кредитира с общата сума на погашенията срещу дебитиране на сметките, от които се събират средствата. След разпределянето на погасителните вноски по титуляри сметката за безкасовите плащания по заемите ще се дебитира и ще се кредитират съответните аналитични сметки към счетоводните сметки за предоставените заеми на граждани. При опрощаване на заеми, части от заеми и на лихвите за сметка на бюджета се дебитира сметка 4570 Разчети по опростени заеми и лихви, а за отнасяне на заемите в просрочие се дебитира сметка от подгрупа 543 Просрочени заеми на граждани и се кредитират сметки за отчитане на предоставените заеми на граждани.

6.3 Отчитане на лихвите по предоставените кредити.

Отчитането на лихвата по кредита е в непосредствена зависимост от начина на начисляването и момента на събирането й. Според начина на начисляването й лихвата се разграничава на: - проста лихва, която се начислява върху началната сума на заема като постоянна база за целия кредитен период; - сложна лихва – начислява се върху сумата на заема като променлива база, която периодично се намалява с погашенията по главницата. В зависимост от момента на събирането и капитализирането на лихвата, тя се дели на: - антиципативна, която се събира или капитализира в началото на кредитния период; - декурзивна – плаща се от длъжника или се капитализира след изтичане на срока на заема или едновременно с връщането на заема. Лихвите, които банките начисляват и събират по предоставените заеми, представляват за тях финансови приходи от лихви като в зависимост от това дали се събират в левове или валута се използват две отделни сметки: сметка 7211 Приходи от лихви по предоставени кредити и депозити във валута. Към сметките може да се организира аналитично отчитане по видове недоставени кредити и по видове валути. Лихвите се определят на базата на договорите с кредитополучателите, обикновено съгласно тарифата за лихвите на банката, и се начисляват в уговорените срокове. Когато специални срокове не са договорени, лихвите се начисляват съобразно общите правила за олихвяване, приети в банката. Признаване на лихвите като приходи и отчитането им по посочените сметки може да стане по няколко начина. Когато начисляването на лихвите като приход съвпада с нейното събиране от разплащателната или друга текуща сметка на длъжника, отчитането става като тези сметки се дебитират и се кредитират сметките за отчитане на лихвите. Възможно е месечната лихва да се капитализира като се прибавя към дълга на заемната сметка и след това се събира заедно с месечната погасителна вноска. Тогава със сумата на месечната лихва се дебитира сметката за предоставения заем и се кредитира сметката за лихвата. При събирането на месечната погасителна вноска (в нея се включва вноската по главницата и вноска по лихвата) се дебитира разплащателната сметка на длъжника и се кредитира сметката на заема. Този начин на отчитане е точен и удобен, когато дългът по лихвата се събира редовно, независимо от това дали основният дълг (границата на заема) се изплаща или не. Когато основният дълг по заема редовно се изплаща, тогава непрекъснато се съкращава базата за начисляване на лихвата, поради което се намалява и брутния размер на месечните приходи от лихви. При положение, че дълга по заема се запазва за даден период, то през целия този период се събира еднаква лихва, тъй като базата за нейното начисляване е постоянна. 

7. Организация и технология на плащанията.

Системата за безналично уреждане на сметните отношения между предприятията активизира участието на банките в разплащателния процес. Те стават център, през който преминават извънредно много плащания, свързани с уреждане на най-различни видове сметни отношения. При това повечето от плащанията се извършват чрез посредничеството минимум на две банки. Това води до възникването на много сметни отношения между самите банки, които трябва да се уреждат в максимално кратки срокове. За постигане на тази цел, с решение на Управителния съвет на БНБ, у нас е изградена Банкова интегрирана система за електронни заплащания (БИСЕРА), кодифицирана като унифициран банков стандарт БУС 7092 – Сетълмент в БНБ. Нейното предназначение е да поема и урежда окончателно плащанията между банките чрез прехвърляне на сумите по разплащателните им сметки в БНБ по електронен път. Тя е организация за електронен трансфер на плащанията. Неин обект са само междубанковите плащания. Такива са плащанията между клиенти, сметките на които се водят в различни банкови адресируеми единици, влизащи в състава на различни банки. Вътрешнобанковите разплащания, които включват плащания между клиенти, сметките на които се водят в различни банкови адресируеми единици (звена) на една и съща банка, се уреждат извън БИСЕРА чрез т.нар. вътрешни разчети. В изчислителната система, обслужваща банката, се въвежда всеки платежен документ. След приключване на работния ден всяка банка, участваща в системата за електронен трансфер, изпраща на БИСЕРА чрез телекомуникация или дискета необходимите масиви от записи на плащанията от всеки отделен получател. След като се обработят данните и се уточни поредното уреждане на плащанията (сетълмент), се създават информационни масиви за резултатите, засягащи всяка банка, участвала в сетълмента. Те представляват пълно извлечение на операциите за деня по съответната разплащателна сметка и се предават на БИСЕРА за изпращане на съответните адресанти. Плащането се извършва като се намалява авоарът по сметката на банката на платеца и се увеличава авоарът по сметката на банката, обслужваща доставчика, без да се допускат частични плащания.

7.1. Счетоводно отчитане на междубанковите плащания.

Счетоводните записвания, които се правят при възникване и уреждане на междубанкови разплащания, са различни в зависимост от това дали се уреждат сметни отношения между банкови централи или между банки, влизащи в състава на различни банкови централи. Банковите централи имат разплащателна сметка в ЦУ на БНБ. Наличността и движението по нея се отразяват чрез активната синтетична сметка 5031 Разплащателна сметка при БНБ в левове. Затова, когато банковата централа е в положение на банка, обслужваща платеца, (например при инкасиране на сума по платежен документ, представен от фирма, разплащателната сметка на която се води от друга банкова централа), в нея се съставя статията: Д-т сметка 1713 Разплащателни сметки на търговски предприятия в левове – аналитична сметка на доставчика /К-т сметка 5031 Разплащателна сметка при БНБ в левове. Това записване се въвежда в изчислителната система на банката, включва се в посочените масиви от записи и чрез съответната комуникация се предава на БИСЕРА за включване в електронния трансфер. Ако по разплащателната сметка на Централната в БНБ е имало достатъчно налични средства и плащането е извършено (което се удостоверява с изпращането на запис от т.нар. тип „А“ – завършен сетълмент), в Централата ново счетоводно записване не се прави. През следващите работни дни, когато се получи съобщение от т.нар. тип „А“, означаващо, че преводът е приет и изплатен (уреден) от средствата на Централата по разплащателната й сметка в БНБ, се прави допълнително счетоводно

записване, като се съставя статията: Д-т сметка 4351 Преводи за изпълнение и в рекламации в левове/ К-т сметка 5031 Разплащателна сметка при БНБ в левове. Така салдото по сметка 5031 Разплащателна сметка при БНБ в левове в Централата ще съответства на салдото на същата сметка, водена в БИСЕРА. Ръководството на Централата ще разполага с достоверна информация за състоянието на междубанковите й сметни отношения. Аналогични записвания, но с обратен знак, се правят в банковите централи, обслужващи бенефициента.

7.2 Отчитане на плащанията, свързани с уреждане на сметни отношения с чужбина.

Уреждането на сметните отношения на предприятията с чужбина се осъществява като се използват познатите форми на безналични плащания, обусловени от характера на извършваните стопански операции. Имат значение валутното законодателство и валутният режим на страната, стабилността на фирмата и държавата, към която тя принадлежи, дали продукт на плащането е осъществен внос, износ или реекспорт и т.н. Тези неща се имат предвид при сключване на външнотърговските сделки и намират отражение във валутно-финансовите условия, които се договарят по тях. Инкасовата форма се прилага в практиката на всички държави при уреждане на сметните им отношения с чужбина. Това наложи ползването й да получи известна международна кодификация. За целта Международната търговска камара в Париж през 1956 г. изработва т. нар. „Унифицирани правила за инкасиране на търговските ефекти“. С тях се въвежда единство в използваната терминология и начин на действие. Макар и да нямат задължителен характер за отделните държави, тези правила се използват широко в търговската, банковата и правната практика. При износ основната задача на счетоводството е да покаже, че на банката са предадени ценни документи, за опазването и инкасирането на които тя поема сериозен ангажимент. Стойността на приетите документи не увеличава обема на средства, с които разполага банката. Поради това в случая не се правят записвания, които водят до промени в актива и пасива на банката. Налице е обаче сериозен ангажимент – да се опазят документите, да се изпратят на другата банка, да се следи за инкасирането им, да се получи равностойността им и тя да се постави на разположение на износителя. Това са действия, от качественото изпълнение на които зависи до голяма степен реномето на банката като финансов институт. В определени случаи те могат да причинят на банката и значителни материални щети. Ето защо наличността и движението на приетите за инкасо документи се наблюдава и контролира от счетоводството. Това се постига като се използват възможностите на задбалансовото отчитане. По-конкретно се посочва, че са получени документи, които са изпратени за нкасо в чужбина. За отразяването на този факт се използва специалната активна синтетична задбалансова сметка 9232 Разни чекове, полици и инкаса, изпратени за инкасо в чужбина. Тя се дебитира срещу кредитиране на общата антиподна пасивна задбалансова сметка 9998 Обща пасивна кореспондираща задбалансова сметка. При получаване на валутата от износа пред счетоводството на банката на износителя се поставят за изпълнение няколко основни задачи: 1. да отрази възникналото й право на вземане от чуждестранната банка, при която е останала инкасираната валута. За българската банка тя представлява чуждестранен кореспондент. Затова вземането се отразява като се дебитира активно-пасивната синтетична сметка 4810 Разчети с чуждестранни кореспонденти към която се води аналитично отчитане по кореспонденти и по валути; 2. Да постави получената валута на разположение на износителя по неговата валутна сметка. Това се постига като се кредитира сметка 1814 Разплащателни сметки на търговски предприятия във валута. Ако износителят няма валутна сметка, левовата равностойност ще му се отнесе по разплащателната сметка в левове или заплати в брой, при спазване изискванията на Наредбата за плащане. За отразяване на тези промени в счетоводството на банката на износителя се съставя статията: Д-т сметка 4810 Разчети с чуждестранни кореспонденти Аналитична сметка на чуждестранния кореспондент по видове валути/ К-т сметка 4814 Разплащателни сметки на Търговски предприятия във валута Аналитична сметка на износителя. С предоставянето на сумата, получена от чуждестранния кореспондент, отпада ангажиментът на банката по опазването и събирането на стойността на представените за инкасо платежни документи. Това налага да се направи допълнително счетоводно записване, с което да се отпише този ангажимент. За целта се съставя статията: Д-т сметка 9998 Обща пасивна кореспондираща задбалансова сметка /К-т сметка 9232 Разни чекове, полици и инкаса изпратени за инкасо в чужбина. Задълженията в чуждестранна валута, в това число и задълженията към чуждестранните кореспонденти, се преоценяват всеки ден по централния курс на съответната валута, обявен от БНБ. Както се посочи по-рано, за банката евентуалните разлики представляват финансов разход и се отразяват по сметка 624 Разходи по валутни операции. Когато по нареждане на вносителя получените за инкасо документи се изплатят, счетоводството на банката отразява: 1. Настъпилите реални изменения в средствата и сметните отношения на банката. В случая по-конкретно се намаляват валутните средства на вносителя от разплащателната му сметка и се увеличава задължението на банката към чуждестранния й кореспондент. За отразяване на този факт се съставя статията: Д-т сметка 1814 Разплащателни сметки на търговски предприятия във валута Аналитични сметка на вносителя /К-т сметка 4810 Разчети с чуждестранни кореспонденти Аналитична сметка на кореспондента по валути и инкаса; 2. Изписването на получените за инкасо документи и отпадането на произтичащото от тях условно задължение към чуждестранната банка. За целта се съставя статията: Д-т сметка 9523 Документи, получени за инкасо / К-т сметка 9898 Обща активна кореспондираща задбалансова сметка. Ако вносът се извършва на кредит, документите за него се предават на вносителя без той да заплаща веднага стойността им. В този случай заплащането се гарантира, като вносителят подписва и предава на банката менителница или съответна банкова гаранция. Отчитането на тези варианти се разглежда по-нататък. 

8. Основни правила при извършване на плащаният.

Като приемат и съхраняват свободните парични средства на предприятията банките съвсем естествено поемат и задължението да извършват всички видове плащания за тяхна сметка. Те стават основен участник в уреждане на плащанията в народното стопанство. От тяхната дейност зависи в голяма степен срочното и ефективно протичане на разплащателния процес, спазването на договорната и платежната дисциплини, намаляването на парите в обръщение и пр. Това налага да се познават добре задълженията и действията на банките в тази област. Още повече, че те влияят непосредствено върху организацията и технологията на отчетния процес. Срочното и законосъобразно уреждане на сметните отношения между фирмите е от съществено значение за укрепване на финансовата дисциплина и за повишаване ефективността от стопанската дейност. Поради това тя е обект на конкретно правно регламентиране. За целта у нас е издадена специална Наредба за плащанията, обнародвана в ДВ, бр. 63/1992г. В нея се разглеждат (регламентират) основните положения, които трябва да се спазват при осъществяване на плащанията между предприятията. Според Наредба 3, плащанията в страната се извършват в български левове като се предават налични пари или се превеждат суми, намиращи се по сметка в съответен финансов институт. В чуждестранна валута плащания могат да се правят само в случаите, предвидени в нормативните актове, регламентиращи валутния режим на страната. Превеждането на левове зад граница и водене на сметки в левове извън територията на страната не се допуска. Плащанията се извършват като се използват строго определени и стандартизирани платежни документи. Те се попълват, като се спазват изискванията, предвидени в съответните стандарти.

8.1 Отчитане на плащанията чрез директен трансфер (вирмент).

Чрез тази форма обикновено се уреждат сметни отношения между фирми, които се намират в едно населено място или се обслужват от един банков институт. При нея доставчикът предава стоката, извършената работа или оказаната услуга на купувача (платеца) и той нарежда на обслужващата го банка да заплати стойността й. За целта купувачът (платецът, наредителят) отправя до обслужващата го банка специално нареждане за плащане (обр. БУС 109211 или 109212). Нареждането се изплаща от банката безкасово като се използва авоарът на предприятието – платец по неговата сметка в банката. Събраната сума се поставя на разположение на доставчика (бенефициента, получателя) по неговата разплащателна или заемна сметка. За направените плащания се уведомяват клиентите като им се изпращат съответни писма. За целта се използват копия от представените нареждания за плащане. Редът на плащането, възприет при тази форма, определя съдържанието на извършваните счетоводни записвания. Те трябва да отразяват: 1. Намалението във величината на средствата, с които платецът разполага по съответната си сметка в банката. Най-често това е неговата разплащателна сметка, водена към синтетична сметка 1713 Разплащателни сметки на търговски предприятия в левове. Като пасивна сметка, тя се дебитира със сумата на направеното плащане; 2. Увеличението на авоара, с който бенифициентът разполага в банката. Като източник на средства, пораждащ задължение на банката, авоарът се отразява по съответната пасивна сметка, водена към група 17 Привлечени средства в левове и по-конкретно в сметка 1713 Разплащателни сметки на търговски предприятия в левове. Тъй като със сумата на плащането задължението на банката към бенефициента по авоара се увеличава, посочената пасивна синтетична сметка се кредитира. Така счетоводното записване за отразяване на извършеното плащане придобива следното съдържание: Д-т сметка 1713 Разплащателни сметки на търговски предприятия в левове – аналитична сметка на платеца/ К-т сметка 1713 Разплащателни сметки на търговски предприятия в левове аналитична сметка на бенифициента; Извършените плащания се документират като на клиента се изпращат уведомителни писма. За такива се използват най-често съответно подписани копия от нарежданията за плащане. Директният трансфер може да се използва и при междуградски плащания. Единственото различие е, че при тях възникват сметни отношения между банките, обслужващи платеца и бенефициента (виж схеми 1 и 2). В този случай директният трансфер може да се извърши чрез изпращане на документите по пощата, чрез телеграфен превод или чрез БИСЕРА. Тук задачата на счетоводството е да отрази не само промяната в принадлежността на средствата, настъпила в резултат на плащането, но и възникналите въз основа на него вътрешнобанкови или междубанкови сметни отношения. По-конкретно трябва да се посочи, че за банката на платеца възниква задължение към банката на доставчика. То се отразява като се кредитира съответната активно-пасивна сметка за отчитане на тези разплащания и по-точно сметка 431 Издадени преводи или 461 Разни вътрешни разчети. В банката на доставчика задачата на счетоводството е да посочи, че в резултат на извършеното плащане за нея е възникнало право на вземане от банката на платеца в размер на инкасираната сума. То се отразява по дебита на сметките за отчитане на междубанковите сметни отношения и по-точно по сметка 432 Получени преводи или 461 Разни вътрешни разчети. Съобразно това, счетоводната статия за направеното плащане е: а) в банката на платеца: Д-т сметка 1713 Разплащателни сметки на търговски предприятия в левове аналитична сметка на платеца/ К-т сметка 431 Издадени преводи Респ. С/ка 461 Разни вътрешни разчети; б) в банката на доставчика: Д-т сметка 432 Получени преводи Респ. 461 Разни вътрешни разчети/ К-т сметка 1713 Разплащателни сметки на търговски предприятия в левове аналитична сметка на доставчика

8.2 Отчитане на плащанията чрез използване на т.нар. незабавно инкасо.

В повечето случаи фирмите се намират в постоянни или продължителни връзки помежду си. Познават се и се ползват с взаимно доверие, дължащо се както на доброто им финансово състояние, така и на утвърденото им име на контрагенти, спазващи традиционно установените изисквания на търговската етика. В тези случаи сметните отношения между тях се уреждат като се използват възможностите на инкасовата форма. При нея платежният процес протича така: доставчикът (бенефициентът) изпраща стоката, респ. предава работата или услугата на купувача (платеца), а документите за нея представя в банката за събиране (инкасиране) на тяхната стойност. Банката на доставчика изпраща получените документи на посочената от него банка за събиране (инкасиране) на сумата им. Банката на платеца от своя страна уведомява последния за получените документи с покана да направи необходимото за тяхното приемане и плащане. Платецът проверява дали изпратената стока, респ. предадената работа или услуги съответства на условията, предвидени в договора, и дава нареждане за плащане. Събраната сума банката на платеца превежда на банката на доставчика и тя от своя страна я предоставя на доставчика (бенефициента). Така организирана и проведена инкасовата форма създава някои неудобства за доставчика (бенефициента). Сред тях особено значение има вероятността стоката (услугата) да не бъде приета и заплатена от купувача. В този случай той понася загуби в размер на направените разходи по изпращане и връщане на стоката и губи лихвата върху стойността на стоката за съответното време. Възможни са и други загуби, дължащи се на пропуснати ползи. За да се неутрализира проявлението на тези отрицателни страни на инкасовата форма, в новата Наредба за плащанията се предвижда да се използва т.нар. незабавно инкасо. При него купувачът (платецът) дава предварително съгласие плащането да се извърши незабавно от неговата сметка по искане на доставчика (бенефициента,получателя). Съгласието се предава на обслужващата го банка, като се използва бланка с определен образец (БУС 1092). Копие от съгласието се изпраща и на доставчика (бенефициента,получателя). За да се предпази от недобросъвестно или некачествено изпълнение на сделката, купувачът (платецът) може да постави условия за прилагане на незабавното инкасо. В този случай банката приема искането на доставчика (бенефициента) за незабавно инкасо след като се увери, че са изпълнени условията, поставени от платеца. Плащането се извършва въз основа на платежно искане, предоставено от доставчика (бенефициента,получателя). За целта се използват съответни стандартизирани документи (обр. БУС 1092 Ь и 1092 Ь2). Въз основа на платежното искане банката на доставчика изисква от банката на купувача (платеца) да събере (инкасира) сумата от неговата сметка. Последната събира сумата веднага, т.е. в рамките на работния ден, и я превежда на банката на наредителя. Тя от своя страна поставя сумата на разположение на получателя по неговата разплащателна, заемна или друга сметка. Ако по сметката на платеца няма достатъчно средства за изплащане на представеното платежно искане, изплащането му се отлага до набиране на необходимите за това средства. В банката на платеца се отразява: а) намалението на авоара, с който платецът разполага по разплащателната си сметка при нея. Това се постига като се дебитира сметка 1713 Разплащателни сметки на търговски предприятия в левове; б) увеличението на задължението на банката на платеца към банката на доставчика в размер на инкасираната сума. То се постига като се кредитира съответната активно-пасивна синтетична сметка за отчитане на вътрешнобанковите и междубанковите разчети 431 Издадени преводи или 461 разнивътрешни разчети. Съобразно с това в банката на платеца счетоводната статия за отразяване на инкасираната сума придобива следното съдържание: Д-т сметка 1713 Разплащателни сметки на търговски предприятия в левове – аналитична сметка на доставчика/ К-т сметка 431 Издадени преводи Респ. 461 Разни вътрешни разчети; В банката на доставчика се отразява: а) Възникналото право на вземане от банката на купувача в размер на инкасираната сума; б) поставянето на инкасираната сума на разположение на доставчика чрез увеличаване на авоара му по разплащателна сметка в банката. За целта в нея се дебитира сметка 432 Получени преводи респ. 461 Разни разчети и се кредитира 1713 разплащателни сметки на търговски предприятия в левове.

8.3 Отчитане на плащанията чрез акредитив.

При акредитива документите за изпратената стока, извършената работа или оказаната услуга се изплащат в местонахождението на доставката въз основана специално нареждане, което платецът (купувачът) отправя до обслужващата го банка (обр. 10 9281 и БУС 10 9252). Самото плащане се извършва под контрола на банката. Процесът на плащането при него протича така: платецът (купувачът) нарежда на обслужващата го банка да открие акредитив в полза на получателя при определена банка за сметка на средствата, които той има по сметката си в банката. В писменото акредитивно нареждане се посочват и конкретните условия, при наличието на които може да се извърши плащането: вид на стоката, работата или услугата; сума и срок на изпълнението им; документи, срещу които да стане плащането и др. Банката на бенефициента (доставчика, получателя) от своя страна уведомява последния за полученото нареждане и го запознава със съдържащите се в него изисквания. В същото време тя поема неотменимо задължение да заплати на бенефициента съответната сума, ако той е спазил условията, съдържащи се в акредитивното нареждане. В зависимост от постигнатото споразумение между наредителя, банката на наредителя и банката на получателя, акредитивите могат да се откриват с предварително блокиране на сумите от сметката на платеца или за сметка на банков кредит с предварително (напълно или частично) или последващо превеждане на сумата на банката на получателя. Това означава, че акредитивите могат да бъдат с покритие или без покритие. Те могат да бъдат също отменими и неотменими, потвърдени и непотвърдени. Ако акредитивът е открит като неотменим, платецът (наредителят) няма право да променя условията, поставени при откриване на акредитива, ако предписаните

документи са представени, а условията и сроковете са спазени. При потвърдения акредитив банката приема неотменяемо задължение да заплати стойността на представените документи по акредитива, ако са спазени условията му. За всяка промяна в условията на отменим акредитив наредителят уведомява получателя на банката, при която е открит акредитивът. Наредителят не може да променя условията по отношение на изцяло или частично платени суми по акредитива. Банката проверява внимателно представените от бенефициента документи, за да установи дали са спазени дадените указания от платеца. В случая тя действа като пълномощник на издателя на акредитива и защитава изцяло неговите интереси. Оттам идва и наименованието на тази форма на безкасово плащане. Акредитивът се закрива след изчерпване на сумата по него или приключване на сделката, за която е бил открит. И при изтичане на установения за него срок. Ако при закриване на акредитива по него остане неизползван остатък, той се възстановява по сметката на наредителя. При това, ако закриването е в резултат на изтекъл срок, сумата се възстановява от банката, при което се води сметката, служебно. В останалите случаи възстановяването се извършва по нареждане на получателя. При отчитане на плащанията чрез акредитив се използват посочените две сметки за отразяване на вътрешнобанковите и междубанковите сметни отношения и на средствата, с които предприятието разполага по разплащателната си сметка в банката. Това е така, защото с откриването на акредитива се намаляват средствата на наредителя по разплащателната му сметка и се увеличават задълженията на банката към банката на доставчика, на която реално не се пренасят и предават налични пари. С оглед на това, при откриване на акредитив с покритие в банката на наредителя се съставя статията: Д-т сметка 1713 Разплащателни сметки на търговски предприятия в левове аналитична сметка на наредителя/ К-т сметка 4311 Издадени преводи в левове Респ. 461 Разни вътрешни разчети; В банката на доставчика (бенефицента) счетоводното записване придобива малко по-специфичен характер. Той се обуславя от това, че: 1. получените по сметката средства не се предоставят на бенефицинета веднага, а остават да му се дължат; 2. Поетото задължение към бенефициента има конкретно определен характер – то ще се изпълни при спазване на условията, посочени в нареждането за откриване на акредтива. Това налага задължението да се отразява по специална синтетична сметка, която да показва целевия му характер. За целта се използва специалната синтетична сметка 1734 Средства по открити акредитиви в левове, включена в гр. ХVII на националния банков сметкоплан – Привлечени средства. В съответствие с това, в счетоводството на банката на бенефециента статията за откриване на акредитива ще бъде: Д-т сметка 432 Получени преводи Респ. 461 Разни вътрешни разчети/ К-т сметка 1734 Средства по открити акредитиви в левове.

9. Отчитане на материалните дълготрайни активи.

9.1. Кратка характеристика на обекта на отчитането

За да изпълнява успешно своите функции, банката трябва да разполага с определена материално-техническа база. Тя трябва да има сгради, машини и съоръжения, стопански инвентар, транспортни средства и др. Те образуват съдържанието на т.нар. материални дълготрайни активи. За банките по-съществено значение имат: 1. земите – това са застроени или незастроени площи, които принадлежат на банката и се използват при осъществяване на нейната дейност. 2. Сградите – към тях принадлежат всички завършени архитектурно-строителни обекти, които обслужват дейността на банката, включително обслужващите ги съоръжения и инсталации – водопровод, канализация, асансьори, отоплителни и вентилационни инсталации, вградени мебели и др. 3. Машините и съоръженията. Това са веществени средства, които заместват и облекчават човешкия труд, допринасят за изпълнение на някои технически функции, за пренасяне на енергия, за измерване и регулиране на определени процеси и пр. 4. Транспортните средства. Към тях спадат всички движими ценности, които спомагат за пренасяне на товари и пътници. 5. Стопанският инвентар. Неговото предназначение е да създава условия за нормално и ефективно функциониране на човешкия труд.

9.2. Счетоводно отчитане.

От умелото и пълноценно използване на материалните дълготрайни активи до голяма степен зависят резултатите от банковата дейност. Ето защо те са важен обект на счетоводството. То е задължено да осигурява информация за размера, структурата и динамиката на тези средства, за настъпилите в тях стойностни движения и изменения, за осъществените процеси на снабдяване, изхабяване, ремонтиране, ликвидиране и възстановяване. За целта в него се правят редица счетоводни записвания. Първото е свързано с придобиването на материални дълготрайни активи. В този случай настъпват изменения във величината и структурата на притежаваните потребителни стойности, овеществени в материални дълготрайни активи. В счетоводството това се отразява, като се дебитират съответната активна синтетична сметка, включена в група 20 на Националния банков сметкоплан – Материални дълготрайни активи: 201 земи, гори и трайни насаждения, 203 Сгради, 204 Машини, съоръжения и оборудване, 205 транспортни средства, 206 Стопански инвентар. Възможно е материалните дълготрайни активи да се получават под формата на вноски (апорт) на записан дялов капитал. Тогава наред с увеличаването на потребителните стойности, се увеличава и общият размер на стойността, с която разполага банката. Увеличава се както субстанцията, така и величината на стойността, изразена най-често в основния капитал на банката. Това налага статията за отчитане на придобитите материални дълготрайни активи да получи следното съдържание: Д-т Съответна Сметка на Материален Дълготраен актив/ К-т 101 Основен капитал и по-точно 1011 Основен капитал – поискан и внесен. Ако придобиването става чрез заплащане от банката, в посоченото счетоводно записване ще се кредитира сметката, с помощта на която се отчитат средствата, използвани за извършване на плащането: 1713 Разплащателни сметки на търговски предприятия в левове, 1814 Разплащателни сметки на търговски предприятия във валута, 5011 Каса в левове, 503 Разплащателни сметки в левове и т.н. За банката загубената стойност на материалните дълготрайни активи, изразена в сумата на начислената амортизация, е разход, водещ до намаляване на печалбата от нейната дейност. Като такъв, тя се отразява в дебита на специалната синтетична сметка 6030 Разходи за амортизация. Съобразно това счетоводната статия за отразяване на начислената амортизация е : Д-т сметка 6030 Разходи за амортизация/ К-т сметка 2410 Амортизация на материални Дълготрайни активи; За да изпълняват безотказно и качествено своите функции, материалните дълготрайни активи следва да се поддържат в пълна техническа изправност. Това налага те да се ремонтират системно. По този начин се намалява степента на износването им и се удължава срокът на ползване. В зависимост от характера и предназначението им, ремонтите биват текущи и основни. При текущите ремонти се отстраняват някои дребни дефекти, а при основните се заменят и вазстановяват съществени части, без които материалните дълготрайни активи не могат да изпълняват своите функции. И двата вида ремонти са от съществено значение, защото допринасят за подобряване на материалните условия, при които функционира банката. Затова разходите по тях се считат за обективно необходими и се прибавят към другите разходи, които банката прави в процеса на своето съществуване. По-конкретно разходите по ремонта се отразяват по дебита на сметките, с помощта на които се отчитат разходете по икономически елементи: 6010 Разходи за материали, 6020 Разходи за външни услуги, 6030 Разходи за амортизация, 6040 Разходи за заплати, 6050 Разходи за социално осигуряване и 6090 Други разходи. Те се дебитират срещу кредитиране на различни сметки в зависимост от вида на използваните активи или възникналите задължения. Може да се кредитира сметка 3022 Резервни части, 421 Персонал, 4551 Разчети с обществено осигуряване и др. 

10. Отчитане на материалит.

Независимо от спецификата на своята дейност, банките работят и с не малко предмети на труда, наричани най-общо материали. По характер и предназначение те са най-различни. Преобладават материали, които се използват непосредствено в банковата дейност – формуляри, дискети, касети, ленти, индиго, лепила, различни видове амбалаж и др. Дебитирането на сметките за отчитане на материалите се извършва срещу кредитиране на различни сметки в зависимост от начина на придобиването и заплащането им. Най-често се кредитират сметките: Разплащателни сметки на търговски предприятия в левове, 5011 Каса в левове, 5032 Разплащателни и текущи сметки при местни кореспонденти в левове, 4223 Снабдители и др. ако материалите са получени като дарение, се кридитира сметка 7690 Други извънредни приходи; ако са резултат на извършена ликвидация – сметка 2080; Ликвидация на материални дълготрайни активи и т.н. Когато извършването на разходите по доставката не е еднократен процес, получените материали не могат да се отразят веднага по сметките на отчитането им по специална синтетична сметка 3010 Доставки. Нейното предназначение е да поеме разходите, които са направени по доставката на съответния материал и да спомогне за определяне на цената на придобиването му. С оглед на това, тя има характер на калкулационна сметка. Като такава се дебитира със стойността на закупените материали и всички разходи по доставянето им срещу кредитиране на различни сметки. Могат да се кредитират сметките: 1713 Разплащателни сметки на търговски предприятия в левове, 5032 Разплащателни и текущи сметки при местни кореспонденти в левове, 5011 Каса в левове и др. Воденето на сметка 3010 Доставки е необходимо и когато се правят разходи, а материалите не са получени. Предназначението на тази сметка определя и структурата на аналитичната отчетност към нея. Тя трябва да се организира по видове материали, по определени доставки, по различни цени на еднакви доставени материали и по видове разходи. След като се получат материалите и се определи тяхната цена, отчитането им се прехвърля по една от посочените по-горе три синтетични сметки. За целта се съставя счетоводната статия: Д-т сметка 3021 Разни материали Респ. 3022 Резервни части„ 3023 Горива/ К-т сметка 30130 Доставки; Предназначението на материалите е да обслужват дейността на банката. В нея те участват еднократно като губят наведнъж и изцяло своята стойност. От тази гледна точка за банката стойността на използваните материали представлява разход, обусловен от нейното съществуване. За сумата на използваните материали се съставя статията: Д-т сметка 6010 Разходи за материали/ К-т сметка 3021 Разни материали Респ. 3022 Резервни части Респ. 3023 Горив.

11. Отчитане на приходите по държавния бюдже.

По напълно естествени и обясними причини хилядите данъкоплатци не внасят парите за своите данъчни и други плащания директно в Министерството на финансите, респ. във финансовите управления и отдели на народните съвети. Това би създало неописуеми затруднения и основателни тревоги и възражения. Ето защо сумите се внасят в обслужващата банка, а тя от своя срана ги предоставя на бюджета. Сметките на бюджета се водят в Народната банка. Затова сумите, които се внасят в търговските банки, се набират и на определени интервали от време се прехвърлят на републиканския бюджет в БНБ – София. По този начин в банката постъпват средства, които не й принадлежат, които с а чужди и имат съвсем конкретен и ясно означен адресат – съответният бюджет, респ. установените разпоредители с бюджетни средства. Задължението на банката за тези средства в счетоводството й се отразява по кредита на специални синтетични сметки, които показват на кой бюджет принадлежат набраните бюджетни средства: на републиканския, на местните или на други разпоредители с бюджетни средства. За целта към раздел 17Привлечени средства, и по-конкретно към група 172 на Банковия национален сметкоплан, наименована Набиратели (текуща) сметки на бюджетната система се предвижда воденето на четири синтетични сметки: 1721 Набирателни (текущи) сметки на републиканския бюджет, 1722 Набиратилни (текущи) сметки на местните бюджети, 1723 Набирателни (текущи) сметки на социално осигуряване и 1729 Набирателни (текущи) сметки на други разпоредители с бюджетни средства. При внасяне на суми в полза на съответния бюджет тези сметки се кредитират. Дебитират се различни сметки в зависимост от начина на плащането. Ако вноската се прави в брой, се дебитира сметка 5011 каса в левове, ако се плаща безналично чрез ползване на средства по разплащателната сметка се дебитира 1713 Разплащателни сметки н търговски предприятия в левове. Ако се превежда чрез друга банка, се дебитира сметка 4321 Получени преводи в левове или 4610 Разни вътрешни разчети и т.н. За да се знае на кого се дължат получените суми, към всяка една от посочените пасивни синтетични сметки се води аналитично отчитане по отделни титуляри – бюджет или осигурителни организации. За да се увеличи информираността на титулярите и възможност те да упражняват ефективен контрол върху събирането на приходите, аналитичното им отчитане следва да се извършва и по приходоизточници, така както те са означени в единната класификация. Всеки ден търговските банки предоставят на териториалните данъчни управления извлечение за приходите по държавния бюджет, към което прилагат и копия от съответните платежни документи (нареждане за плащане, вносна бележка и др.). Те им са необходими, за да направят записване в своето счетоводство и да следят, да анализират изпълнението на бюджета си в неговата приходна част. Търговските банки превеждат всеки ден и дължимите суми по републиканския бюджет, като използват сметките за отчитане на вътрешнобанковите или междубанковите плащания. За целта в тях се саставя статията: Д-т сметка 7411 Приходи по републиканския бюджет/ К-т сметка 4311 Издадени преводи в левове Респ. 4610 Разни вътрешни разчети. Финансовите разходи на банката се изразяват в: платени лихви по привлечени средства и забава на операции; отрицателни разлики от обезценка на движими ценности и операции с тях; отрицателни курсови разлики по валутни операции и преоценки на парични средства, вземания и задължения във валута; платени комисиони и порто (пощенски и телеграфни разноски по транспорт). Наред с финансовите разходи по банковите сделки, банката прави определени разходи, необходими за нейното функциониране и развитие като предприятие. Те са свързани с изразходване на придобити от минали събития и контролирани от банката активи, което от своя страна определя тяхното икономическо съдържание и структура. От тази гледна точка в банката се обособява група от разходи по икономически елементи. Тя съдържа: разходи за материали; разходи за външни услуги; разходи за амортизации; разходи за заплати; разходи за социални осигуровки и надбавки; други разходи.

12. Отчитане на разходите.

Разходите на банките се отчитат чрез отделни сметки, систематизирани в определени групи. Използват се сметките от групите: 60 Разходи по икономически елементи, 62 Финансови разходи и 66 Извънредни разходи. В банките сметките за отчитане разходите по функционално предназначение (сметки от група 61 Разходи за дейността) не се използват. Причината за това е обстоятелството, че банката няма незавършено производство и основно значение имат финансовите разходи. Информация за разходите по икономически елементи се създава по дебита на отделни сметки за отразяване намаление на активи или възникване на разчети. В края на годината натрупаните обороти по сметките за разходите, без да минават през други сметки, се отразяват направо в сметката за печалбите и загубите. Финансовите и извънредните разходи се отчитат чрез отделни сметки от посочените групи, без да се записват преди това по сметките за разходите по икономически елементи. При това положение в банката всички сметки за разходите директно се отнасят във финансовия резултат на отчетния период. Сметките за разходите се водят в левове. Когато се извършва разход в чуждестранна валута, същият се отчита в левове по централния курс на БНБ за деня. В група 60 Разходи по икономически елементи са включени следните сметки: С/ка 6010 Разходи за материали; С/ка 6020 Разходи за външни услуги; С/ка 6030 Разходи за амортизация; С/ка 6040 Разходи за заплати; С/ка 6050 Разходи за социални осигуровки и надбавки; С/ка 6090 Други разходи. Разходите за материали се отчитат по едноименната счетоводна сметка 6010 Разходи за материали. В банката обикновено това са разходи за канцеларски материали, електроенергия, горива резервни части, вода, материални разходи за емисия на ценни книги и парични знаци и др. Материалните разходи могат да се отчитат в по-конкретен план чрез разкриване на допълнителен шифър и водене на отделни синтетични сметки както и чрез системи от аналитични сметки към сметка 6010 Разходи за материали. Характерно за банките е, че по принцип материалите се признават и отчитат като разходи още в момента на тяхното отчитане срещу дебитиране на сметка 6010 Разходи за материали, обикновено се кредитират сметки за отразяване на плащането, например сметки от подгрупи 171 Разплащателни сметки в левове, 181 Разплащателни сметки във валута, 422 Подотчетни лица, 501 каса в левове, 502 Каса във валута, 503 Разплащателни сметки в левове, 504 Разплащателни сметки във валута. Когато закупените материали са били заприходени като наличност в складовете, при тяхното изписване като разход срещу дебитиране на сметка 6010 Разходи за материали ще се кредитира съответната сметка от подгрупа 302 Материали. Изплатените суми от банката за ползвани услуги, извършени от трети лица представляват разходи за външни услуги. Към тях се отнасят разходите за транспортни и пощенски услуги, реклами, обяви, печат, абонаментни такси, електронна обработка на информацията, наеми, имуществени застраховки, данъци несвързани с доходи, разходи за емисии, разходи за охрана от специализирани фирми и др. разходи. За отчитането им се дебитира сметка 6020 разходи за външни услуги и се кредитират сметки за отразяване на плащанията. (Кредитират се сметки от подгрупите, посочени при кореспонденциите на сметка 6010 Разходи за материали). Разходите за външни услуги могат да се покажат по видове чрез обособяване на синтетични сметки в допълнителен шифър или чрез аналитични сметки към сметка 6020 Разходи за външни услуги. В търговските банки начислената амортизация на материалните и нематериалните дълготрайни активи се отчита като разход чрез сметка 6030 Разходи за амортизации. Отчитането става месечно чрез статията: Д-т сметка 6030 Разходи за амортизации/ К-т сметка 2410 Амортизация на материални дълготрайни активи; К-т сметка 2420 Амортизация на нематериални дълготрайни активи; Разходите за изплащане на договореното основно трудово възнаграждение на списъчния състав на банката, допълнителни, други трудови възнаграждения и доплащания по Кодекса на труда, друг нормативен акт или колективен трудов договор, както и платените суми на сътрудници по граждански договори, се отчитат по сметка 6040 Разходи за заплати. Сметката се дебитира с общата сума на начислените заплати и доплащания от разчетно-платежната ведомост срещу кредитиране на сметки от подгрупа 421 Персонал. Разходите за социални осигуровки и надбавки представляват начислените и изплатени суми за социално осигуряване, за лични застраховки и за парични надбавки и помощи от социален характер за сметка на банката. Те се отчитат чрез сметка 6050 Разходи за социални осигуровки и надбавки. Сметката се дебитира с начислените осигурителни вноски и надбавки срещу кредитиране на сметки от подгрупа 455 Разчети по социално осигуряване. Също така е възможно да се кредитират сметка 7413 Приходи на ДОО и сметка 7414 Бюджетни приходи на други осигурителни организации, когато осигурителните вноски се внасят директно по сметките на осигурителните организации. Дължимите на осигурителните организации суми се превеждат в определени срокове. Значителен дял във финансовите разходи на банката заемат разходите по валутни операции. Към тях се отнасят загубите по арбитражни и други валутни операции. Към тях се отнасят загубите по арбитражни и други валутни операции и курсовата разлика при преоценка на валутите по централния курс на валутата, котиран от БНБ. Отчитат се чрез сметки от подгрупа 624 Разходи по валутни операции. Това са сметка 6241 Отрицателни курсови разлики по валутни операции и сметка 6241 Отрицателни разлики от преоценка на парични средства, вземания и задължения във валута. Чрез сметка 6241 Отрицателни курсови разлики по валутни операции се отчитат загубата по валутен арбитраж и загубите по срочни валутни операции – суич, суап, покупка и продажба на валута и др. Тя се дебитира с размера на загубите срещу кредитиране на съответни сметки за парични средства и за финансови средства във валута, например сметки от групи 17 привлечени средства в левове, 18 Привлечени средства във валута, подгрупите 503 Разплащателни сметки в левове, 504 Разплащателни сметки във валута, както и сметките 1582 Средства на фонда за реконструкция и развитие във валута, 1589 Средства на фонда за реконструкция и развитие във валута, 1589 Средства на фонда за реконструкция и развитие във валута, 1589 Средства на други държавни фондове във валута, 5021 каса във валута, 5072 Предоставени депозити при местни кореспонденти във валута, 5073 Представени депозити при чуждестранни кореспонденти, 5132 Облигации по сметки при брокери и в оборотни портфейли във валута, 5182 Полици и търговски ценни книги на местни лица във валута и т.н. Загубите по валутни операции могат да се покрият за сметка на заделени резерви и провизии. В такъв случай се съставя статията: Д-т сметка 1021 Резервен фонд в левове; Д-т сметка 1022 Резервен фонд във валута; Д-т сметка 1113 Провизии за преоценка на валутни ценности/ К-т сметка 6241 Отрицателни курсови разлики по валутни операции. Останалите разходи по икономически елементи се отчитат по сметка 6090 Други разходи. Към тях се отнасят разходите за служебни пътувания и командировки, участие в търгове, изложби и панаири, разходи за обучение на персонала, стипендии, колективен членски внос в дружества и търговски палати, разходи за работно облекло, разходи за охрана на парични ценности, за посрещане на гости и други представителни мероприятия, вноските за фонд „Преквалификация на кадрите и безработица“ и други некласифицирани разходи. За извършените разходи се дебитира сметка 6090 Други разходи и се кредитират сметки за изплатените суми, например сметки от подгрупите 171 Разплащателни сметки в левове, 501 Каса в левове, 503 Разплащателни сметки в левове, 504 Разплащателни сметки във валута и т.н. Както се отбеляза вече, характерна особеност в отчитането на разходите по икономически елементи в банката е, че те се отразяват директно върху финансовия резултат. За тази цел в края на годината сметките от група 60 Разходи по икономически елементи се кредитират срещу дебитиране на сметка 1230 Печалби и загуби от текущата година. Финансовите разходи на банката се отчитат чрез счетоводни сметки, систематизирани в група 62 Финансови разходи. От тях най-висок относителен дял заемат разходите за лихви. Те се отчитат в отделни сметки от подгрупа 621 Разходи за лихви. В подгрупата са включени: сметка 6211 Лихви, платени по депозити и други привлечени средства в левове; с/ка 6212 Лихви, платени по депозити и други привлечени средства във валута; с/ка 6213 Платени лихви за забава в левове; с/ка 6214 Платени лихви за забава във валута; с/ка 6218 Лихви, платени по други банкови операции в левове и с/щя 6219 Лихви, платени по други банкови операции във валута. Лихвите по депозити и други привлечени средства се начисляват по договореност между банката и титуляра на средствата. Лихвените проценти се посочват в лихвената тарифа на банката. Те се определят като се държи сметка за основния лихвен процент, вида, размера и срока на депозита. Обикновено лихвите се капитализират чрез добавяне на сумата им към сумата на депозитите или другите привлечени средства. Банките плащат лихви за забава поради несвоевременно извършване на поети операции. Например при недостиг на средства по разплащателната сметка. Съобразно вида на депозита и титуляра на привлечените средства за платените от банката лихви се дебитират сметките от подгрупа 621 Разходи за лихви и се кредитират сметки от групите 15 Получени заеми, 16 Приети срочни депозити, 17 Привлечени средства в левове, 18 Привлечени средства във валута и подгрупите 503 Разплащателни сметки в левове и 504 Разплащателни сметки във валута. Аналитичното отчитане може да се организира по групи депозити и привлечени средства и по видове операции, за които е платена лихвата. В края на отчетния период за отнасяне на платените лихви във финансовия резултат на банката за годината се дебитира сметка 1230 Печалби и загуби от текущата година и се кредитират сметките от подгрупа 621 Разходи за лихви. С лихвите, дължими през следващи периоди се дебитира сметка 6130 Разходи за бъдещи периоди, срещу кредитиране на съответните сметки от подгрупа 621 Разходи за лихви.

13. Отчитане на приходит.

Финансовите приходи включват: получените лихви от активни банкови операции и забава на плащанията, дивиденти и други приходи от дялово участие; положителни разлики от операции с движими ценности; положителни курсови разлики от валутни операции и от преоценка на парични средства, вземания и задължения във валута; получени комисионни и порто. Отчитането на приходите на банката е организирано, според техния състав и значение, в съответни групи от счетоводни сметки. Широкият състав на финансовите приходи обуславят използването на сравнително разгъната схема за отчитането им чрез подгрупи и сметки в група 72 Финансови приходи. В групата най-висок относителен дял заемат приходите от лихви. Те се отчитат по видове чрез отделни сметки в подгрупа 721 Приходи от лихви. Получените за отчетния период лихви в левове и валута по предоставени кредити и депозити се отчитат съответно чрез сметка 7211 Приходи от лихви по представени кредити и депозити във валута. Сметките се кредитират с получените приходи от лихви срещу дебитиране на сметки от групите 16 Приети срочни депозити, 17 Привлечени средства в левове, 18 Привлечени средства във валута. При положение, че лихвите се капитализират чрез добавяне към размера на вземането по заемите, те се отчитат като финансови приходи, само ако се очаква да бъдат получени в рамките на отчетния период. В такива случаи се дебитират сметки за предоставени заеми, например сметки от групи 22 Финансови дълготрайни активи 53 Предоставени краткосрочни заеми на предприятия и т.н. и се кредитират сметка 7211 Приходи от лихви по предоставени кредити и депозити в левове или сметка 7212 Приходи от лихви по предоставени кредити и депозити във валута. Когато лихвите се капитализират като очаквани постъпления през следващи отчетни периоди, правилно е те да бъдат отчетени по кредита на сметка 7040 Приходи за бъдещи периоди. Освен тома вместо сметка за заемите се дебитира сметка 4594 Разни разчети с клиенти. При получаване на лихвите се дебитира сметка за парични средства и се кредитира сметката за разчети с клиенти. След това се съставя счетоводна статия за трансформиране на приходите за бъдещи периоди във финансови приходи от лихви за текущата година.Съществено значение за банката имат приходите от валутни операции. Те се реализират под формата на печалба от арбитражни валутни операции и положителна курсова разлика при преоценка на чуждестранните валути по централния курс на БНБ. Печалбата от валутен арбитраж се получава, когато банката купува една или няколко валути срещу друга в единен валутен пазар и по единни валутни курсове и същите се продават на друг валутен пазар по други валутни курсове. Освен това могат да се реализират печалби и от срочни валутни операции като суич, суап, покупки и продажби на валута и т.н. Отчитането на посочените приходи се осъществява чрез отделни сметки в група 724 Приходи от валутни операции. Приходите от арбитражни и срочни валутни операции се отразяват по кредита на смета 7241 Положителни курсови разлики по валутни операции срещу дебитиране на сметки, отразяващи парични средства в левове и валута и други финансови средства във валута, например сметки от групите 17 Привлечени средства в левове, 18 Привлечени средства във валута, подгрупите 501 Каса в левове, 502 Каса във валута, 503 Разплащателни сметки в левове, 504 Разплащателни сметки във валута, сметка 5112 Акции по сметки при брюкери и в оборотни портфейли във валута, сметка 5182 Полици и търговски ценни книги на местни лица във валута и т.н. В банката сметките, по които се отчитат парични средства, вземания и задължения, се преоценяват ежедневно по централния курс на съответната валута, котиран от БНБ. Приходите, получени от положителни разлики при преоценката, се отчитат по кредита на сметка 7242 Положителни разлики от преоценка на парични средства, вземания и задължения във валута и като се дебитират сметки, които изразяват наличие на средства или задължения във валута, например сметки от подгрупите 502 Каса във валута, 504 Разплащателни сметки във валута, 162 Приети срочни депозити във валута, 181 Разплащателни сметки във валута и т.н. Част от нетната положителна курсова разлика от преоценка на парични средства, вземания и задължения във валута може да се използва за набиране на провизии за покриване на бъдещи отрицателни разлики от преоценка на валутни ценности. Тогава се съставя счетоводна статия: Д-т сметка 7242 Положителни разлики от преоценка на Парични средства, вземания и задължения във валута/ К-т сметка 1113 Провизии за преоценка на валутни ценности. По-важните други финансови приходи, които банката реализира са получените комисионни и порто. Те се отчитат чрез отделни сметки от подгрупа 729 Други финансови приходи. Това са сметка 7291 Получени комисионни в левове, сметка 7292 Получени комисионни във валута и сметка 7293 Получено порто. Сметките се кредитират с получените приходи, комисионни и порто срещу дебитиране на сметки за парични средства, например сметки от групи 17 Привлечени средства в левове, 18 Привлечени средства във валута и подгрупи 501 Каса в левове, 502 Каса във валута, 503 Разплащателни сметки в левове, 504 Разплащателни сметки във валута. Финансовите приходи се включват във финансовия резултат на банката. За тази цел в края на годината всички сметки от група 72 Финансови приходи се приключват като се дебитират и се кредитира сметка 1230 Печалби и загуби от текущата година. Постъпленията в банката от продажба на някои видове услуги се отчитат по сметка 7030 Постъпления от продажба на услуги. Получените постъпления се отразяват в кредита на сметката по продажната цена на услугите срещу дебитиране на сметки за парични средства, например сметки от групи 17 Привлечени средства в левове, 18 Привлечени средства във валута и от подгрупите 501 Каса в левове, 503 Разплащателни сметки в левове, 504 Разплащателни сметки във валута и т.н. Когато в продажната цена на услугите е включен данък върху оборота (данък върху добавената стойност) за начисляване на дължимия данък се съставя статията: Д-т сметка 7030 Постъпления от продажба на услуги/ К-т сметка 4530 Разчети за ДДС. Разходите за създаване на услугите се отчитат по сметките от група 60 Разходи по икономически елементи. Особеното за банките в случая е, че разходите по икономически елементи не се отразяват по дебита на сметката за постъпления от продажби на услуги, а както се отбеляза вече, те се отнасят директно върху финансовия резултат на банката. Това от своя страна означава, че в края на годината сметка 7030 Постъпления от продажби на услуги ще се приключи като се дебитира с нетния размер на постъпленията (без данъка върху оборота, респективно върху добавената стойност) срещу кредитиране на сметка 1230 Печалби и загуби от текущата година.

14. Отчитане на финансовия резултат.

Финансовият резултат е синтетичен показател за ефективността на банковата дейност. Установява се чрез сравняване на получените приходи с направените разходи през отчетния период. Резултатът може да бъде отрицателен (загуба) или положителен (печалба). Той намира счетоводен израз в активно-пасивната счетоводна сметка 1230 Печалби и загуби от текущата година. Дебитното салдо по сметката дава информация за размера на отрицателния резултат (загубата), а кредитното салдо – за положителния резултат (печалбата). В най-общ вид счетоводните записвания, които се правят в края на годината по сметката на печалбите и загубите на банката, могат да се илюстрират чрез следната схема: (Схемата показва групите сметки и отделни сметки, откъдето се пренасят данните по дебита и кредита на финансово-резултатната сметка). При положение, че по сметката се формира кредитен остатък (печалба), от него следва да се заделят суми за образуване на задължителните специални резерви (законовите провизии) на банката. Това се изисква от Закона за банките и кредитното дело (чл.26), според който „за покриване на безнадеждни и съмнителни вземания баните заделят средства от печалбата си преди облагането й с дължимите данъци за специални резерви“. Размерите на провизиите се определят по специална наредба на БНБ. За отчитане на отчислените от печалбата преди облагане суми за образуване на законови провизии се съставя счетоводна статия: Д-т сметка 1230 Печалби и загуби от текущата година/ К-т сметка 1111 Провизии от несъбираеми и трудносъбираеми кредити и други вземания в левове; К-т сметка 1112 Провизии по несъбираеми и трудносъбираеми кредити и други вземания във валута; К-т сметка 1113 Провизии за преоценка на валутни ценности. След заделяне на сумите за образуване на законови провизии по кредита на сметката за печалбите и загубите остава печалбата, от която се изплащат дължимите данъци. За определяне размерите на данъците е необходимо да се намери облагаемата печалба, която е база за прилагане на данъчните ставки (проценти). Това се постига по пътя на данъчното преобразуване на финансовия резултат. Начислените дължими данъци (независимо дали са платени или не) се отразяват като суми, с които се намалява отчетната печалба. За целта се съставя статията: Д-т сметка 1230 Печалби и загуби от текущата година/ К-т сметка 4520 Разчети за данък върху печалбата; Остатъкът по кредита на сметка 1230 Печалби и загуби, който се получава след начисляване на дължимите данъци представлява годишната печалба на банката. Тя има нетен (чист) размер, т.е. не включва данъците. Същият размер се установява в Отчета за приходите и разходите като годишен финансов резултат на банката. Той се показва в пасива на счетоводния баланс на банката към 31 декември като печалба за текущата година. Дебитното салдо по сметката за печалбите и загубите, означава загуба от дейността на банката. Загубата може да се покрие за сметка на резервите, допълнителния (запасния) капитал и основния капитал на банката, но само в строго съответствие с нормативната уредба на съответния източник. Операцията се извършва през последния ден на текущата година като се дебитират сметки от подгрупи 101 Основен капитал и 102 Допълнителен (запасен) капитал и група 11 Резерви и се кредитира смета 1230 Печалби и загуби за текущата година. Непокритата загуба се посочва в актива на счетоводния баланс на банката като загуба от текущата година.

15. Счетоводни отчети.

Счетоводните отчети представляват система от взаимносвързани показатели, които отразяват имущественото и финансовото състояние на предприятието и дават представа за неговата дейност през отчетния период. В международните счетоводни стандарти счетоводните (финансовите) отчети се описват като вярно и точно представяне на финансовото състояние, ефективността и промените във финансовото състояние на дадено предприятие. Счетоводните отчети се съставят въз основа на данни от текущото счетоводно отчитане след като тези данни са били последователно обработени и обобщени в процеса на счетоводното приключване за отчетния период. По смисъла на Закона за счетоводството под отчетен период се разбира една календарна година (1 януари – 31 декември). Това е периодът за отчитане дейността, състоянието и финансовите резултати на банките. Окончателното приключване на счетоводните сметки в банките се извършва само в края на финансовата година, когато се установява крайния финансов резултат и се изготвят годишните счетоводни отчети. Същевременно, съгласно Закона за банката и кредитното дело, Национален счетоводен стандарт 30 финансови отчети на банките, банките извършват приключвателни операции и изготвят счетоводни отчети през по-кратки периоди. Поне веднъж месечно, към последния работен ден от месеца, те извършват междинно приключване на операциите си с натрупване от началото на финансовата година, установяват финансовото си състояние, печалбите, загубите, необходимите си провизии и финансови задължения и съставят междинен счетоводен баланс, който представят на БНБ като част от периодичната си месечна отчетност. Съдържанието и формата на годишния счетоводен отчет на банките се определят на основание чл. 41 от Закона за счетоводството и чл. 14 от Закона за статистиката от министъра на финансите, председателя на Националния статистически институт и управителя на Българската народна банка. Той включва следните елементи: 1. Баланс 2. Отчет за приходите и разходите 3. Справка за дълготрайните активи 4. Справка за капиталите и резервите 5. Справка за паричните средства, вземанията и задълженията 6. Справка за притежаваните ценни книги 7. Справка за финансовите разходи и приходи 8. Справка за извънредните приходи и разходи 9. Справка за разпределение на печалбата и покриване на загубата 10. Справка за дяловете в капиталите на други предприятия и за съучастия 11. Пояснителни сведения за оповестяване на счетоводните правила и методи за оценка и амортизация на активите и пасивите. Основно място в годишния счетоводен отчет заемат балансът и отчетът за приходите и разходите. Те се явяват информационна база за изготвянето на другите съставени елементи. Балансът е източник на информация за имущественото и финансовото състояние на банката. В търговските банки той се изготвя по схема, утвърдена с Национален счетоводен стандарт №30 Финансови отчети на банките.

Тази схема сключва следните задължителни елементи:

АКТИВИ

А. ФИНАНСОВИ АКТИВИ

1. Парични средства

2. Държавни ценни книги

3. Вземания от банки и други финансови институции

4. Вземания от нефинансови институции и други кли-

енти

5. Облигации и други ценни книги с фиксиран доход в

оборотен портфейл

6. Акции и други ценни книги с променлив доход в обо-

ротен портфейл

7. Финансови дълготрайни активи

Б. НЕФИНАНСОВИ АКТИВИ

В. РАЗХОДИ ЗА БЪДЕЩИ ПЕРИОДИ

Г. ВЗЕМАНИЯ ПОЗАПИСАНИ ДЯЛОВИ ВНОСКИ

Е. ЗАГУБА ЗА ОТЧЕТНИЯ ПЕРИОД

Ж. ЗАДБАЛАНСОВИ АКТИВИ

ПАСИВИ

А. ПРИВЛЕЧЕНИ СРЕДСТВА

Привлечени средства от банки и други финансови ин-

ституции

Привлечени средства от нефинансови институции и

други клиенти

Б. ПРИХОДИ ЗА БЪДЕЩИ ПЕРИОДИ

В. ДРУГИ ПАСИВИ

Г. СОБСТВЕН КАПИТАЛ

Печалба

Капитал

Резерви

Д. ЗАДБАЛАНСОВИ ПАСИВИ

Допуска се по-подробно развитие на съществуващите и добавяне на нови балансови статии, без да се нарушава структурата на баланса по раздели и групи. Работният вариант на баланс на търговска банка е показван в приложение №1. Задължителните статии в баланса на Българска народна банка са определени от Закона за БНБ (чл. 52 ал. 2). Те са следните:

АКТИВИ

Наличност в български монети

Наличност в чужда валута

Участие в международни институции

Наличност в чуждестранни ценни книги

Кредити, предоставени на банки

Кредити, предоставени на държавата

Ценни книжа

Други активи

ПАСИВИ

Основен капитал

Резервни и др. фондове

Банкноти в обръщение

Текущи депозитни сметки

Други пасиви

Банките съставят нетен счетоводен баланс. Информацията за неговото попълване се получава от крайните салда на сметките в сметкоплана на банките. Салдата и оборотите по всички счетоводни сметки в банката се установяват в годишна оборотна ведомост. Сумите на крайните салда на оборотната ведомост са брутни и затова са по-големи от нетните суми на актива и пасива на баланса. Отчетът за приходите и разходите дава информация за резултатите от дейността на банката и нейната ефективност. Неговите основни елементи са определени в Национален счетоводен стандарт

16. Отчитане на банковите операции

РАЗХОДИ

А. ФИНАНСОВИ РАЗХОДИ

Б. ИЗВЪНРЕДНИ РАЗХОДИ

В. РАЗХОДИ ПО ИКОНОИЧЕСКИ ЕЛЕМЕНТИ

Г. ЗАКОНОВИ ПРОВИЗИИ

Д. ДАНЪЦИ

Е. РЕЗУЛТАТ ОТ ОТЧЕТНИЯ ПЕРИОД (БЕЧАЛБА)

ПРИХОДИ

А. ФИНАНСОВИ ПРИХОДИ

Б. ИЗВЪНРЕДНИ ПРИХОДИ

В. РЕЗУЛТАТ ОТ ОТЧЕТНИЯ ПЕРИОД – ЗАГУБА

Схемата на отчета за приходите и разходите на банките отразява спецификата на банковата дейност и свързаните с нея приходи и разходи. В нея основно място заемат финансовите приходи и разходи. Заделените от печалбата преди облагане суми за законови провинции се посочват като разходи. За отбелязване е, че липсват елементи за приходи от продажби и за измененията в разходите за бъдещи периоди и разходите за придобиване на материални дълготрайни активи. Това е пропуск в съдържанието на отчетната форма, тъй като в сметкоплана за банките са предвидени сметки за приходи от продажби и други постъпления, които трябва да намерят отражение в отчета за приходите и разходите. Освен това разходите за бъдещи периоди и разходите за придобиване на материални дълготрайни активи се отчитат като преди това се записват чрез сметките за разходите по икономически елементи. Резултатът от отчетния период, установен в отчета за приходите и разходите на банката, е равен на салдото по сметка 1230 Печалби и загуби от текущата година. Той представлява балансовата печалба (загуба) и се посочва съответно като печалба от текущата година в пасива, или загуба за отчетния период в актива на годишния баланс на банката. Другите задължителни елементи на годишния счетоводен отчет се изготвят с цел да се разширят и допълнят основните показатели, съдържащи се в баланса и отчета за приходите и разходите. Те се съставят въз основа на данни от счетоводните сметки и допълнителни писмени сведения. Освен тях, банките изготвят и представят някои допълнителни отчети по силата на нормативни актове (наредби), издадени от Българска народна банка. Такива са например Отчет за риска по кредитите и законовите провизии, Отчет за големите вътрешните кредити, Отчет за ликвидността и т.н. Счетоводните отчети се изготвят, проверяват и представят в съответствие с изискванията и сроковете, определени от закона за счетоводството. Банките без клонове и клоновете на другите банки със самостоятелна отчетност изготвят годишния счетоводен отчет до 15 февруари на следващата година. Банките с клонове на самостоятелен баланс съставят обобщен годишен счетоводен отчет до 1 март. Обединените (консолидираните) банки и банковите групи съставят освен счетоводен отчет за дейността на основното звено (банка) и консолидиран отчет за групата до 15 март на следващата година. Консолидираният счетоводен отчет се разработва въз основа на метода за пълна консолидация, описан в Национален счетоводен стандарт №17 Консолидиране на счетоводните отчети. Годишният счетоводен отчет на всяка банка се проверява и заверява с подпис и печат от най-малко двама проверители (одитори) – дипломирани експерт –счетоводители, назначени от Общото събрание. Проверката се извършва по реда и организацията, установени в Правилника за дипломираните експерт-счетоводители. Проверяват се законосъобразността на текущото счетоводно отчитане, правилността на годишното счетоводно приключване, съгласуваността на годишния счетоводен отчет и отчета за дейността на банката. Констатациите от проверката се оформят в специален доклад на дипломираните експерт-счетоводители. С него те удостоверяват дали годишният счетоводен отчет е съставен при спазване изискванията на Закона за счетоводството, закона за банките и кредитното дело и другите законови и под законови нормативни актове и представя достоверно имущественото и финансовото състояние на банката. Заедно с това одиторите изготвят друг доклад, който се представя в управление „Банков надзор“ на Българска народна банка. В него се прави характеристика и анализ на правното, организационното и икономическото състояние и развитие на банката през отчетния период. Последователно се извършва анализ на капиталовата адекватност, ликвидността, рентабилността и кредитното дело. Докладът приключва с обобщаване на резултатите за положителните и отрицателните страни в дейността на банката и ефективността от управлението й. Търговските банки представят годишните си счетоводни отчети на Българска народна банка до 31 март на следващата година, която ги предоставя на счетоводството. Те се задължават да осигурят публикуване на счетоводния баланс и отчета за приходите и разходите в централен ежедневник до 30 април. Българска народна банка представя в Народното събрание годишния отчет за своята дейност, баланса и отчета за изпълнението на бюджета си в срок не по-късно от 30 април на следващата година. Съгласно Закона за БНБ тя се задължава в същия срок да обнародва в „Държавен вестник“ годишния счетоводен баланс и сметка „Печалби и загуби“. Целта на финансовите отчети е да предоставят информация за финансовото състояние, за ефективността и за промените във финансовото състояние на дадено предприятие, която да се ползва от широк кръг потребители при вземането на икономически решения. Ръководството на дружеството носи отговорността за изготвените и представените финансови отчети. Основни принципи при изготвянето - Първият принцип е този на текущото начисляване. Той изисква резултатите от сделките и другите събития да се начисляват в момента на събитията (а не при получаването или плащането на пари), като се вписват и включват във финансовия отчет за периода, за който се отнасят. Според принципа на действащо предприятие, предприятието няма нито намерение, нито необходимост да ликвидира или да съкрати съществено обема на своята дейност. Ако подобно намерение съществува, може да се наложи изготвянето на финансовите отчети на друга база, която да бъде изрично посочена. Качествени характеристики на финансовите отчети - Разбираемост. Основно качество на информацията, съдържаща се в един финансов отчет, е тя да е ясна за потребителя. Това не означава, че от финансовите отчети следва да се изключи информацията по комплицирани въпроси, която би била от полза за потребителите при вземането на икономически решения; Уместност. Информацията е уместна, когато влияе на вземането на икономически решения от потребителите; Същественост. Съществена е тази информация, чието непосочване или неправилно представяне би повлияло на решенията, които потребителите взимат на база на счетоводния отчет; Надеждност. Информацията е надеждна когато в нея липсват съществени грешки или пристрастия, т.е. когато тя представлява достоверен израз на онова, което й е възложено да представя; Достоверно представяне. За да е надеждна, информацията трябва да отразява достоверно сделките и другите събития; Предимство на съдържанието пред формата. При изготвянето на финансовите отчети се изисква сделките и другите събития да бъдат представени в съответствие с тяхната същност и стопанската реалност, а не просто според правната им форма; Неутралност. Неутралността изисква безпристрастност на информацията, включена във финансовите отчети. Предпазливост. Предпазливостта означава недопускане на надценяването на активи или приходи, както и занижаване на пасиви или разходи; Завършеност. За да е достоверна, информацията в счетоводните отчети следва да е завършена в същинско и стойностно отношение; Сравнимост. На потребителите трябва да се осигурява възможност за сравнение на финансовите отчети на дадено дружество от различни години, за да могат да се определят тенденциите в неговото развитие. Ето защо е необходимо адекватно оповестяване на счетоводната политика, прилагана при изготвянето на финансовите отчети както и за евентуалните промени – нещо, силно подценявано от повечето счетоводители у нас. Потребителите трябва да имат възможност да сравняват и финансовите отчети на различни предприятия; Вярно и честно представяне. Приложението на основните качествени характеристики и на подходяща счетоводна политика, съобразена със съответните счетоводни стандарти,

обикновено води до финансови отчети, даващи онова, което се смята за „вярна и честна картина“.

17. Елементи на финансовите отчети

Активи

Пасиви

Собствен капитал

Приходи

Разходи

Финансов резултат

Тези елементи следва да се включат във финансовия отчет, когато:

- съществува вероятност предприятието да придобие или да се лиши от бъдеща икономическа изгода;

- статията има стойностност, която е достоверно оценима.

Активи

Активът е ресурс в резултат на минали събития, контролиран от дружеството, от който се очаква извличането на бъдеща изгода.

Активите се използват за:

- производство на стоки и/или услуги, предназначени за

продажба;

- замяна срещу други активи;

- уреждане на пасиви;

- разпределение между собствениците.

Активите се признават, т.е. включват се във финансовите отчети, когато:

- съществува вероятност дружеството да придобие бъдеща стопанска изгода от него;

- има възможност за достоверна оценка на неговата стой-

ност.

Пасиви

Пасивът е съществуващо задължение, което произтича от минали събития и чието уреждане се очаква да доведе до изтичане от предприятието на ресурси, носители на икономическа изгода.

Пасивът се урежда чрез:

- плащане в брой или по банков път;

- прехвърляне на активи;

- предоставяне на услуги;

- замяна с друг пасив;

- превръщане в капитал;

- отказ от правото на кредитора.

- 104 -

Пасивът се признава, т.е. включва се във финансовия отчет, когато: съществува вероятност от изтичане на ресурси за уреждане на съответното перо; сумата, която ще изтече за уреждане на съответното перо, може да бъде измерена достоверно.

Собствен капитал

Определя се като превишението на активите над пасивите.

Приходи

Приходът е нарастване на икономическата изгода през отчетния период под формата на придобиване на активи или

намаляване на пасивите, което води до нарастване на собствения капитал извън вноските на собствениците.

Приходите се признават при възникване на достоверно измеримо нарастване на икономическата изгода от увеличаването на актив или намаляването на пасив.

Разходи

Разходите са намаляване на икономическата изгода през отчетния период под формата на намаляване на активите или натрупване на пасиви, което води до намаляване на собствения капитал извън разпределението между собствениците.

Разходите се признават при възникване на достоверно изчислимо намаляване на икономическата изгода, свързано с намаляването на актив или увеличаването на пасив. Оценяване на елементите на финансовите отчети

За оценка при изготвяне на финансовите отчети се използват до различна степен и в различни комбинации няколко

бази:

- историческа цена;

- текуща стойност;

- реализируема стойност;

- сегашна стойност.

Концепции за капитала

При изготвянето на финансовите отчети се прилага финансовата или материалната концепция за капитала.

Според финансовата концепция за капитала, т.е. вложени пари или вложена покупателна способност, той е синоним на чистите активи или на собствения капитал на съответното предприятие.

Според материалната концепция, т.е. според оперативната му способност, капиталът се разглежда като производствен капацитет на предприятието, базиращ се например на броя на произведените единици за даден период.

Концепции за поддържане на капитала и определя нето на печалбата - поддържане на финансовия капитал.

Според тази концепция, печалба е налице, само ако паричната сума на чистите активи в края на периода превишава паричната сума на чистите активи в началото на периода, след приспадане на всякакви разпределения между собствениците или вложения капитал от същите през периода. Поддържането на финансовия капитал може да се оценява както в номинални парични единици, така и в единици на постоянна покупателна способност.

- поддържане на материалния капитал.

Според тази концепция, печалба е налице, само ако материалният производствен капацитет (или оперативната

способност) на предприятието в края на периода превишава материалния производствен капацитет в началото на периода, след приспадане на всякакви разпределения между собствениците или нови вложения, направени от тях през периода.