Международни икономически отношения (лекции)

Военностратегически отношения



Военностратег. отношения са относително самостоятелна с-ма на МО със своя стр-ра,динамика, елементи. Това са СИЛОВИ ОТНОШЕНИЯ. При тях решаващи са военните възможности на д-вите. Военностр. отношения винаги са междудържавни и политически. Силата е решаващ фактор в сферата на военните отношения, но в сфератана политиката е само едно от нейните средства. Военната сила може и да бъде предназначена за отбрана, за борба против агресия, за борба за нац.независимост, за защита на междунар.право. Международното право безусловно признава тези възможности.Това е записано в Устава на ООН - чл.51 и глава 8, глава7 - противодействие на агресията. Елементите, които определят силата са няколко - количество и качество на войсковите части, кол-во и кач-во на въоръженията, способностите на командния състав, организираност и готовност на армията да действа и т.н. Важно значение имат и факторите: геогр. Положение, конфигурация на границите, повърхност на територията, брой, гъстота и етн.състав на населението, финансов и промишлен капацитет и мн.др. Сложността на факторите и елементите затрудняват оценката на величината на силата. Затова всяка сила се преценява спрямо друга сила. 2. Много по-важно е да се познава съотношението на силите. Това познание обаче винаги е теоретическо, свързано повече с предположение, отколкото с практическо сравнение. Истинската и окончателна преценка за съотношението на силите е възможна само тогава, когато те бъдат поставени в реално взаимодействие, т.е. в у-вия на война. 2. 

Система на международните отношения


Система на международните отношения - същност, формиране, среда, елементи и структура. Типове системи на международни отношения. 1. Същност МО не са аморфна съвкупност от разнообразни връзки и отношения, осъществявани в междунар.мащаб. Те образуват СИСТЕМА, т.е. единство от елементи, свързани един с друг и взаимодействащи така, че могат да се получат резултати, непостижими от промените на никой от елементите, взет отделно. МО притежават всички х-ки на универсална с-ма на социални отношения, на която са присъщи специф.ред и вътр.закономерности. Като всички други соц.с-ми и с-мата на МО е възникнала, развивала сее и продължава да съществува, за да задоволява обективни потребности, интереси и цели на обществото. Същностни черти на системата:  цялостност - ясно изразени външни граници. Целостността се изразява в това, че именно като цяло с-мата поражда ефекти, които не могат да се постигнат, ако се разруши системната връзка между отделните й части.  Универсални размери - обхваща цялото човечество/ след кр.на 19 век/ и има значение за всички аспекти на неговото съществуване.  Висока сложност - по отношение на у-вото и функционирането. Съдържа огромен брой компоненти, които са много различни =полиструктурност.  Висока динамичност - промените в междунар с-ма са интензивни, протичат паралелно във всички нейни части и се осъществяват за кратко време. Затова тя се изучава не само като теорет.модел, но и исторически.  Социална система - движението, функционирането и развитието й се подчиняват на общите закономерности на развитие на човешкото общество.  С-ма от корелационен тип - субектите на МО са самостоятелни и равноправни. С-мата няма един общ център за управление. В нея преобладават хоризонталните връзки. Отношенията на субординация са изключения. 2. Формиране Възникването на МО е предизвикано от 2 осн.фактора. необходимост да се обменят продуктите на труда, вследствие на разделението на труда държавнотериториалното разделение на обществото С появата на собствеността като особена форма на отношения между хората добива ясни очертания обменът между индивиди и групи от индивиди. Първите държави - 4000 и 3000 г.пр.н.е. Те са били неголеми соц. Формации, имащи х-ки на градове-държави, които постепенно отстъпват мястото на по-големи, развити и мощни образувания. Появата на д-вата довежда нови субекти на соц.отношения - самите държави. Заражда се правото. Д-вите са субекти с особен соц.статус. Те не са подвластни на никаква субординационна стр-ра. В междудържавните отношения д-вите не са носители на власт над другите и не са едностранни създателки на право. Първоначално МО са ограничени и елементарни; възниквали са м/у непосредствено граничещи страни и общности; осъществявали са се изолирано, на двустранна основа. Развитието води до налагане на отношения, които са постоянни и интензивни в рамките на огнищата на древната цивилизация - гръцките градове-д-ви, Средиземноморието, Древния Рим. Превръщането на МО в постоянни налага необходимостта на създаване на норми за тяхното регулиране - заражда се м/унар.право. Най-старият открит писмен договор е сключен 1278г.пр.н.е. м/у египетския фараон РамзесІІ и царя на хетите Хатушил ІІІ. Развитието на с-мата на МО преминава през античните форми на робовл.общество и през терит.-полит.разпокъсаност на феодализма. Никое от докапиталист.общества не създава истински универсална, обхващаща цялата планета система на МО. За да стане с-мата световна е било необх.човешката производителност и разделението на труда да достигнат равнище, което да не позволява на преобладаващ брой страни по-нататъшен напредък, ако не преодолеят станалите вече твърде тесни национално-държавни рамки на техните стопанства. Формирането на световното стопанство, устойчиви стопански връзки е решаващ фактор и същевременно необх.предпоставка, за да стане с-мата на МО световна. Двете свет.войни предизвикват сериозни сътресения в м/унар.отношения. Но с-мата се оказва достатъчно устойчива, за да запази своята цялост и функции. Разпадането на колониалната с-ма през 60-те години води до включване на много нови свободни и равноправни субекти на МО. 3.Среда Всяка с-ма, колкото и да е мащабна се намира в някаква среда. Средата на м/унар.с-ма е онова, което е извън нея и с което с-мата взаимодейства. Външните граници на с-матаса пределите, до които се простират нейните елементи, действат нейните закономерности и се осъществява нейното движение. Значението на средата се определя от активното взаимод-вие м/у нея и с-мата. МО са един от видовете обществени отношения. МО са подсистема на макросистемата на човешкото общество. Човешкото общество е среда на МО. Взаимодействмието м/у тях се осъществява, както на ниво с-мата като цяло и на средата като цяло, но и на множество други различни структурни равнища. Възд-вията от средата към с-мата и обратно могат да се разглеждат като импулси с различен интензитет и сила. Импулсите са 2 осн.групи:  отклоняващи - привеждат с-мата в състояние, различаващо се от съществуващото  компенсаторни - съдействат за възстановяване равновесието на системата, връщат я към предишното й състояние. Възд-вието на импулсите се осъществява по различни канали. Най-разпространен и значителен м/у тях е външната политика на страните от с-мата. В сферата на тази политика се формират външнополит.цели и се определят д-вията за постигането им. Най-важните с-ми на средата са :  човешкото общество  отношенията м/у д-вите и техните организации  природната среда 4. Елементи Според някои автори осн.елемент на с-ма от отношения са субектите на тези отношения. В сферата на МО има специфика. Страните, субектите са осн.елементи на отделните, единични отношения, докато с-мата на МО се изгражда от множеството на тези отношения. Най-ниското р-ще, до което може да се декомпозира с-мата, е отделното, пресичащо държавни границиотношение с минимален брой участници. =І Осн.елемент на с-мата са отделните двустранни отношения. Отношенията са дву- или многостранни; имат субекти/2 или повече/, м/у които има прави и обратни връзки; те са по повод на някакъв обект; те са динамични. Субектите на отношенията са свободни, независими, равноправни. 5. Структура Стр-рата е вътрешна организация на с-мата; съвкупност от онези стабилни, устойчиви и постоянни отношения в рамките на с-мата. Стр-рата е специфичен и устойчив начин на свързване на отделните й подс-ми и елементи.Стр-рата свързва устойчиво постоянно променящите се елементи на с-мата на МО. Така стр-рата запазва целостта на с-мата независимо от протичашите в нея процеси. Стабилността на стр-рата е естествен огрничител на промените, предизвикани от активността на субектите. Стр-рата обаче също се изменя. Тези промени са по-трайни и дълбоки, защото засягат вътр.ред; теса свързани с развитието на с-мата. Промените в с-мата на МО, които не засягат нейната стр-ра, се отнасят към процесите на нейното функциониране. С-мата на МО е с-ма от с-ми и е устроена полиструктурно. Полиструктурността се изразява в това, че всяка от подсистемите / интегр.общности, м/унар.организации,държави ит.н./ има своята специфика, особени функции, поведение и стр-ра. 6.Типове с-ми на МО Различията в интересите на субектите на МО пораждат 2 тенденции: центростремителни - при съвпадане на интересите; центробежни - при сблъсък на интереси. Има 3 възможности за конфигурация:  Моноцентричен модел

Няма коментари: